Кафегледачка


В зрънцата на мълчанието
Лъч
Усмивка крива
През морето път
В мълчанието някой си отива
Лъч кривва
Зрънце път

Морето се усмихва
Облак крив
Оглежда се
В ъглите на морето
Звън
Усмивка с вятър
Морски трън
В лъчите на мълчанието
Вън
Зрънце усмивка

Облак трън
В мъглата на …
Усмивката ми…
Дрън

Comments
3 Responses to “Кафегледачка”
  1. b_zlateva казва:

    Ах , морето! Пак те зове залеза морски и бриза велик!Покана ли…? Тя е отправена отдавна! Привет, от полъха лек!

  2. vilford казва:

    E, няма да си ти, ако не се самоиронизираш накрая! Толкова хубави асоциации и като ти се изтресе този финал изневиделица, се чудиш да се смееш ли или да мигаш на парцали.🙂

    усмивка крива…
    оглежда се в ъглите на морето…
    :-*

  3. astilar казва:

    Барселона или Бургас
    Краят остава за вас –
    рече гледачката
    и наля в чашата
    шварц🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: