Като слънце в огледало


Приспивам снощи подопечната ми „радиоточка“. (Това е процес интересен и напоследък забавен.)  Разказахме си приказката, която вече създаваме заедно. (Не, не помня, нито записвам. Важно ми е усещането и споменът за усмивка, а не съдържанието.) Настава кратка тишина и мен ме изпълва надежда, че говорителите на „радиоточката“ са се затворили за зареждане до сутринта. Не би.

– Мамо, (пауза) искам нещо да ти кажа. (пак пауза) Ти блестиш, както слънце в огледало.

Усмивка. И се сещам, че от седмица съм настроила телевизора в хола така, че при включване звучи БГ Радио. (Алтернатива на Cartoon network, която считам за напълно уместна.)

Днес слушам песента и се радвам, че дъщеря ми я харесва.

Радвам се, че търсенето на някого или нещо, или всичко е слънчево. Търсенето е оптимизъм. Търсенето е особен сърбеж. Търсенето е перпетуммобиле. Търсенето е като блясък на слънце в огледало. 🙂

П.П. Слънце в огледало съм споменавала и преди.

Advertisements
Comments
2 Коментари to “Като слънце в огледало”
  1. UZUMAKI каза:

    Васко Кеца = PUKE!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: