На ръба


Стояхме днес с дъщеря ми хванати за ръка на синора пред една нива. Усетих простора. Вътре.
– Мамо, искам да плувам тук, моля те.
– Не може, мила, това е пшеница и от нея се прави хляб. Не бива да я тъпчем.
– Красива е, мамо, нека се разходим по брега.

Четох кой как се хванал за зелено. Прекрасно! Честито равноденствие и настъпване на астрономическата пролет! Хванах се и аз. За мотиката. Днес не боли, утре ще видим. „Чопленето“ на земята е нещо, с което отдавна искам да се позанимавам.  Е, сега може и да ми се случи.

Възнаградих се с букет нарциси. 🙂 Да, малко двусмислено може да прозвучи. То си е двусмислено, всъщност. 🙂

След като се прибрах от нивата 🙂 награбих хартиите, конците, лепилата… сякаш не съм ги виждала не от пет часа, а от пет години. 🙂

***

Ръб, синор, бряг… Всеки сам избира как да нарече линията, до която е стигнал. Както и какво да види отвъд нея.

Честита Пролет! 🙂

Advertisements
Comments
9 Коментари to “На ръба”
  1. Жени каза:

    Не знаех, че трябва да се хванеш за зелено…
    *
    А за мотиката – днес на село (в истинското Вкъщи) е кипял усилен работен ден, а и щъркели са им летели над главите. С нетърпение чакам Великден, за да походя боса по влажната земя (дано да е хубаво времето)…
    *
    Моите линии винаги са различни – нещото отвъд също и въпреки страха ми харесва… винаги е различно…

  2. Честита пролет, нарцисе мой! :))

  3. Честита пролет!

    Кой е втория смисъл на нарцисите? 😉

  4. вили каза:

    Честита пролет! Най-любимото ми време, а нарцисите са цветята, които най харесвам.

    Все още не разбирам какво ще „чоплиш“, ама ще стане ясно. 😛

  5. rozabg каза:

    Малко проза 🙂 Хващат се за зелено, тези от нас, които си хапват спанак, коприва, марули и т.н. – бедняците, които няма вече какво да ядат и с какво да се топлят – започват да „пасат. Съжалявам, ако съм ви свалила на земята. Аз също обичам пролетта, защото поляните в планината са покрити с килими от кокичета, минзухари, иглика и простора се оглася от песента на птиците. А покрай всичко това си набираш връхчета от коприва и като се прибереш след разходката си хапваш копривена чорбица с дъх на пролет.

  6. astilar каза:

    Жени, имах предвид това, което е обяснила Розабг. В изброяването е пропуснала лапада, който аз си набрах. 🙂 Боса не посмях да ходя. Въпреки слънчевото време земята е още студена. 🙂 Точно това им е интересното на линиите – да са едни и същи, а да ти изглеждат различни. Страх ли? Мисля си, че това усещане също може да бъде наречено с различни имена. 🙂
    Меми, твой? :mrgreen:
    Георги, вазата, в която съм ги сложила е облепена също с нарциси. 😛
    Вили, знам че харесваш нарциси от някакъв предишен коментар под пост, в който бях писала за увехнали цветя или нещо подобно. (не ми се търси сега, но задължително ще го потърся, за да намеря разликата за себе си 🙂 )
    Роза – проза 😀 , не е нужно да си беден, за да обичаш да си хапваш зеленко. Ами, хайде снимай ги тези поляни, стига само си разказвала за тях. 😉

  7. rozabg каза:

    Снимах, но фотоапаратът ми е с фотолента и може би снимките ще извадя за другата пролет 🙂

  8. Mari-ana каза:

    Честита Пролет, Рали!
    Слънце и зелен простор – прекрасно! 😀
    Думата „мотика“ малко ме смути – този уред така ми действа. 😉 Ще ми се да те видя в действие с него. Дай една снимка, моляяяяя! 😀

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] в парка и дървена философия, естествено. Март 2010 – На ръба – но не на нервна криза, а на пролетното настроение, […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: