Недовършените разкази


Толкова много намерения за публикации стоят в недовършени чернови. Толкова много неща съм загатвала и споделяла с някои от вас,  и съм оставяла недовършени думите си с уговорката: „Не сега, друг път ще разкажа.“
Гузно ми е, не се чувствам добре, заради неспазените уговорки. От друга страна не ми се разказват, нещо интуитивно ме спира. Така си живея с угризения.🙂

Днес, обаче преживях нещо хубаво, различно от рутинното ежедневие. Не, няма да кажа сега какво е. Ха, ха, отново няма да кажа сега. Но покрай преживяването си разбрах, защо не съм довършила разказването на останалите истории. Те всички са с начало, някои с продължение, но нито една няма край. Нито една от вълнуващите и интересни истории, които са ми се случили няма край. (Тук ми се искаше да сложа прекрасно многоточие🙂 )

Щом завърша това писание ще изтрия всички чернови. Ще запазя само тези, които си отлежават в главата ми и ще ги разкажа, когато имат продължение или повод да ги разкажа в очакване на продължение.

Позволявам си да отвличам вниманието ви с предходните редове на мисли, защото някои от историите са започнали преди повече от десет години. Понякога ми се струва, че изтървам нишката им. Често проявявам нетърпение и нервно се опитвам да предизвиквам съдбата. Безуспешно и неуместно.🙂 Със сигурност съдбата е по-компетентна и по-добре от мен знае работата си.  От мен се иска да й помогна да я свърши без да изпадам в истерия, без да й вменявам моите отговорности и без да очаквам да поеме моите ангажименти. Ще се спогаждам с нея, ако не си разбъркваме взаимно пъзелите.🙂 Ще се спогаждаме, докато си общуваме без посредници.

Който разбрал, разбрал.🙂 Въпрос към останалите – това подходящо ли е за начало?

:mrgreen:

Comments
7 Responses to “Недовършените разкази”
  1. teo казва:

    Ще ти кажа, но не точно сега😉

  2. вили казва:

    И аз имам доста чернови. Решавала съм да разкажа нещо, но съм спряла. После като се върна към разказа, решавам че не е важно или е прекалено лично и следва престой и триене. В началото не се притеснявах какво ще пиша, но сега споделям много малко в блога(даже ми минава мисълта да го изтрия).
    Аз те разбрах и ти казвам, че пътят винаги има две посоки. Важното е да продължаваш напред!😉

  3. Чернови? Тона не беше ли едно, което … Бе що изобщо си имала чернови? Аз такваз екстра не ползвам, ако нещо е толкова важно ще ме напъне отвътре, мира няма да ми даде, докато не го напиша и сядам и на един дъх го пиша. Иначе няма смисъл.🙂

    Ма обещала била … Хубавите жени имате предимството хората да ви прощават за неспазените обещания😉

  4. Жени казва:

    Толкова ми хареса сравнението с пъзела…

  5. astilar казва:

    Тео,🙂 „с моите камъни по моята глава“🙂
    Вили, чернови трий, блога не пипай! Когато много ти дотежи писането – не пиши. Да, посоката е ясна.🙂
    Георги, вярвам, че хубостта ще спаси света, но със сигурност няма да е точно моята.:mrgreen:
    Женичка, то си е съвсем… логично сравнение. Радвам се, че ти харесва!

  6. vilford казва:

    Честит празник, Рали!
    Нека ти се случват нещата, които да дават воля на усмивките и нежността ти, а не тези, които изпитват силата ти! Много любов и щастие ти желая!

  7. вили казва:

    Честит празник!
    Бъди здрава, все така целеустремена и обичаща!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: