Желанието на Анабел


Това е заглавието на един анимационен филм. Гледам го заедно с дъщеря ми. В него се разказва за едно теленце (Анабел), което се родило по Коледа. Още тогава видяло летящите елени на вълшебния старец и тутакси започнало да мечтае – да полети, както тях. Майка му му разказала, че ако е послушно ще има възможност на следващата Коледа да поиска от вълшебния старец да сбъдне желанието му. Анабел (теленцето) имала приятел на име Били – дете на 5 – 6 години. Прекрасно, красиво, усмихнато, палаво момченце, което обаче не можело да говори. Било нямо. Двамата – Анабел и Били били неразделни през цялата година, тичали заедно по поляните и били щастливи. Анабел не спирала да говори на всички животни във фермата за мечтата си да полети и била много, ама много нетърпелива да дойде следващата Коледа.

През цяла година Анабел била много послушна, във вълшебната нощ, когато Дядо Коледа долетял с елените си, тя плахо се доближила до него и тихо прошепнала на ухото му единственото си желание, със сбъдването на което да бъде възнаградена.

– Сигурна ли си, че точно това искаш Анабел? – попитал благо добрият старец.

– Да, да, тя цяла година само за това говори! – потвърдили останалите животни.

– Сигурна съм, напълно съм сигурна, че това е единственото ми желание! – прошепнала Анабел – Ще го изпълниш, нали?

Нужно ли е да ви казвам, че Анабел не полетяла с елените? Но била много, много щастлива, когато на следващата сутрин чула  Били, който за първи път успял да се засмее с глас и да изговори думите: „Обичам те!“

Сега си представете, че аз съм Анабел, а вие сте си този, който сте си. Не са ви нужни никакви извънредни, вълшебни или свръхестествени качества. Напишете коментар и ще ви „прошепна“ на мейла какво е моето желание. Напълно изпълнимо и реалистично желание.

… Ако не съм ви изпреварила с „прошепването“, защото нямам време да чакам до следващата Коледа!

Comments
15 Responses to “Желанието на Анабел”
  1. vilford казва:

    Mммм, мисля, че бих се справила с ролята на една баба Мраз-ка (или поне на баба), така че можеш да прошепнеш какво е желанието ти, послушна ми Астиларченко. 🙂

  2. Desi казва:

    можеш да прошепнеш и на мен:-)

  3. Шепни, пиле, въпреки че мисля, че се сещам…:)

  4. Mari-ana казва:

    И на мен прошепни.🙂

  5. astilar казва:

    Меми, преди малко мъжа ми коментира, че съм го написала като за интелигентни хора, аз отговорих, че тези, които четат и коментират тук са точно такива.

  6. Niili казва:

    шепни, миличка🙂

  7. deni4ero казва:

    бреййй, голямо шепнене настанало тук … ако шепнете, като Деница, както тя ми крещи в ‘ухетата’, като шепне, предпочитам нормалния тон на разговаряне🙂
    Обичам те! – прошепнала розата
    и подарила живота си …

  8. astilar казва:

    😀 За Екзюпери съм се „изказвала“ вече под една публикация на баба Мраз-ка в Кварталната градинка. Умишлено няма да се цитирам отново.🙂

  9. Тодор казва:

    ….А мога ли …за мънинко да бъда Анабел ?..:)))))

  10. вили казва:

    Всички можем да сме Анабел в някакъв момент от живота си. И нека да е най-верния избор!

  11. deni4ero казва:

    природна интелигенцийо моя екзюпериева😀

  12. astilar казва:

    Тодор, благодаря ти! Веднага се възползвах от желанието ти.🙂 Ролята ти отива! Благодаря ти, благодаря ти!

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] Astilar – „Желанието на Анабел“ […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: