Изгубени в…


Приготвям масата за вечеря и по едно време заставам в средата на стаята с ръце на кръста. Задавам на глас въпроса: „Ох, какво щях да правя?“

Кремена ми отговаря светкавично: “ Гердани, мамо, гердани. Забрави ли герданите?“

Е, не точно това имах предвид, но се посмях доста.

Comments
10 Responses to “Изгубени в…”
  1. Айде бе, и гердани ли ще правиш!

  2. astilar казва:

    Ха, ха, ха, Мем, няма да ми е за първи път. Настоящите са от мои мъниста и някои от направените през последната седмица много се харесват на Кремена.🙂

  3. От ТВОИ мъниста ли?? Спри, ще ме изгубиш!:)))

  4. deni4ero казва:

    Еми, Меми, ако не си я виждала астилар, тя е досущ една мида, една красива мида, която произвежда перли, ‘ма за нас, простолюдието, им вика мъниста :))))
    Иначе „от устата на младенците ще чуете истината“😀

  5. deni4ero казва:

    Моля, генерал Мустакан да ми оправи грешката, моля!

  6. astilar казва:

    В момента съм досущ една зелка… и пак ми е студено.:mrgreen:

  7. vilford казва:

    Ако я научиш и кафе да ти прави, ще си я назначиш за „офис мениджър“!😉

  8. вили казва:

    Колко умно дете! Ако бях аз щях да кажа едни по-нетактични думички…😀

  9. astilar казва:

    А, в никакъв случай Вилфорд! Тогава ще трябва да си търся офис и няма да имам никакви оправдания за безпорядъка в кухнята.😆
    Вили, тя е свикнала с разсеяността ми…, все пак живее с мен от четири години.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: