Последен ден


„Последен ден! Последните часове на старата година бавно изтичат. Отиват си толкова щастливи мигове, че ми е трудно да се разделя с тях.“

31 ХІІ 1988

Друго търсех из тетрадките, но попаднах на това. Реших да споделя тези кратки изречения, написани от едно 16 годишно момиче, което не е подозирало, че ще ги прочете след 21 години и те ще го накарат да се усмихне през сълзи.

Да, изминалата година бе прекрасна за мен, въпреки и защото:

Детето на мой познат се разболя от левкимия и детето на мой приятел оздравя.
Загубих бизнеса си, намерих себе си.
Събирах специални миди по брега заедно с дъщеря ми.
От есенните кестени взехме, колкото ни трябва.
Със събираните през годините камъни си играе котето.
Почти нищо от „събраното“ не съм изхвърлила.

Трудно ми е да се разделя с щастливите мигове, но вече знам, че по-щастливите предстоят.

Те зависят от нас!

Comments
6 Responses to “Последен ден”
  1. deni4ero казва:

    еееееххххх … днешен рапорт – ок🙂

  2. Хубаво, че не си изхвърлила … желая ти от сега нататък да „събираш“ все неизхвърляеми неща …🙂

  3. Yana казва:

    Днеска те четох много. И назад, където уж бях чела, но изглежда по диагонала. Ядосах се, че не съм разбрала кога си изгубила бизнеса, и така и не разбрах. Стана ми тъжно. Не успях да прочета коментарите за момченцето в парка, прииска ми се да ти разкажа за едно само дете в болницата, но не го правя, защото трябва да спазвам там някакви тайни, а интернет е голямо виртуално село, особено българският. Изобщо… и аз не знам какво. Просто гуш от мен.

  4. astilar казва:

    Деничеро,🙂 Много се радвам!
    Георги, благодаря! Това е страхотно и мъдро пожелание. Ще се старая, ще се старая.🙂
    Яна, много ти благодаря за коментара! Хубаво е, че не си разбрала🙂 . Не се оплаквам и си мисля, че поне това „зло“ е за добро. Разбирам, че не можеш да споделиш за детето, както и предполагам колко ти тежи… Напиши го някъде извън интернет и го скрий, докато мине достатъчно време и тайната не е вече тайна. Дано не е късно, нали. Това, което ме тормози е липсата на възможности за реакция… Какво да направят нормалните, средностатистически родители, когато забележат самотно дете…? Гуш и от мен, коментарът ти бе топъл шал в зимен ден.🙂 Поздрави на всички дву и четирикраки край теб.🙂

  5. „Детето на мой познат се разболя от левкимия и детето на мой приятел оздравя.“ – а, супер яко, абе ти знаеш ли, че и с мен стана така!??

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: