Скръц


Града пресичам
в скърцащи ботуши.
Достигам моята
отдавна
скърцаща врата.
Вечерям под
поскърцващите звуци
на радиото.
Скръцвам си сама
със зъби.
Заспивам
в скърцащо легло.
Сънувам,
че съм глуха
и не чувам
как скърцат.

Comments
7 Responses to “Скръц”
  1. deni4ero казва:

    скърцащо го прочетох, но защо?

  2. astilar казва:

    Не знам и аз, защо. Може би🙂 , защото „защо“ завършва на „о“.

  3. А като се събуди какво си пожела – да се сбъдне или не съня?

    Я, получи се рима … може би евтина, но рима.🙂

  4. deni4ero казва:

    а защо си скърцаш със зъби?

  5. astilar казва:

    Георги, много добре се е получило!🙂 Вероятно бих си пожелала да не се сбъдне съня.
    Лю, не аз, а лирическият герой.🙂

  6. deni4ero казва:

    Ти, баш на мене, не ми ги обяснявай тия работи с лирическия герой, първо, щото доматите не ги ядем с коловете (даже изобщо не ги ядем) и второ просто погледни кво си отговорила на Георги една идея преди мен🙂

  7. astilar казва:

    🙂 Деничеро, знаеш, че те обичам, нали?😛
    Почти всичко съм разказала в следващия пост. А колко мноУ мразя да обяснявам, знаеш ли? Та, моля, нека се придържаме към версията за лирическия герой.:mrgreen:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: