Нелепа


Тихо и кротко
по пътя вървиш
и изведнъж
те връхлита
мисъл
без смисъл.
Колко можеш
да издържиш
без да дишаш?

Без да ядеш
то е ясно,
че можеш.
Без да пиеш
можеш, дори.
Без да мислиш
и туй се получи.
Е, добре де,
почти.

Онзи вятър обаче
ти липсва,
щом в дробовете ти
не свисти.
И внезапно
без никакви мисли
просто затваряш очи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: