Есенни листа


Autumn leaves, предпочитам това заглавие пред Feuilles mortes (мъртви листа).

Пожелавам на всички да имат приятели, с които да се разбират без излишни думи. Без лигавене, без уточняване на „терминологията“. Пожелавам на всички, да имат приятели, които вместо милувка да им изпращат поздрав с песен. Тъжна любима песен, която докато слушаш ти става хем още по-тъжно, хем още по-споменно, хем още по-замислено. Хубаво е да имаш приятели, които да бъдат заедно с теб в тъгата. Да застанат до теб тихо, вместо да се преструват на клоуни. Хубаво е да имаш приятел, когато си тъжен… Когато си весел и баба знае…

Преди много години събирах и записвах различни изпълнения на няколко любими мелодии или стандарти, както ги наричат меломаните. „Есенни листа“ е една от тези мелодии. Не съм забравила нито една от всичките, макар че не мога да намеря записа, а и доколкото помня той беше на касета, която няма къде да слушам вече.

Съвсем умишлено избрах точно това изпълнение на Ив Монтан, въпреки че изпълнението е прекъснато преди финала.

О, как искам да си припомниш
за щастливите дни, когато приятели бяхме.
Животът тогава бе по-хубав, дори
и слънцето грееше жарко.
Мъртвите листа се сбират изоставени.
Виждаш ли, не съм забравил…
Мъртвите листа се сбират изоставени,
споменът за ръка със съжалението върви
и ги отнася северният вятър
на забравата в студената нощ.
Виждаш ли не съм забравил
песента, която си ми пяла ти.

А тя е песен, която ни прилича.
Обичаше ме ти, обичах те и аз.
Живеехме двамата заедно,
обичаше ме ти, обичах те и аз.
Но животът разделя любимите,
тихичко, кротко, без излишен шум
и морето изтрива от пясъка
на разделените влюбени всички следи.

Мъртвите листа се сбират изоставени,
споменът за ръка със съжалението върви,
но моята вярна и тиха любов се усмихва,
все още и шепне – Благодаря ти живот!
Толкова те обичах, тъй мила беше ти.
Как искаш да те забравя?
Животът тогава бе по-хубав, дори
и слънцето грееше жарко.
Бе най-нежната ми приятелка,
а днес мога само да съжалявам
и да се вслушвам в песента,
която пееше тогава.

Comments
3 Responses to “Есенни листа”
  1. Да не ти е тъжно напорследък?

  2. вили казва:

    Как прекрасно звучи този френски(нищо, че нищичко не разбирам), като мелодия…
    Надявам се, че не си тъжна, а просто се чувстваш помъдряла!

  3. astilar казва:

    Вече не ми е тъжно. Или поне не повече от обичайното.🙂 Помъдряването е по-скоро процес и се случва неусетно.

    Освен това се оказа, че настроението на есента е доста популярно във френската музика и поезия. След няколко дни ще завърша есенната трилогия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: