Люксембургската градина

Posted by astilar on 28, септември, 2009 · 12 коментара 

Преди седмица слушах отново песента и реших да преведа текста тук. Случи се така, че започнах и прекъснах. Песента си тананиках, докато се разхождах из старозагорските градини :). После пък, настроението от нея ме обзе. Тиха тъга, която обичам да си изживявам докрай, заедно с мислите за кръговрата и т.н. есенни баналности.

Днес се върнах към превода и го завърших буквално за минути. Радвам се, че много от думите не са мои. 🙂 Облаците се разсейват, за да се върнат отново следващия път. Кръговрат.

Вчера направихме ламята, която ще участва в конкурса на Крокотак, ако се наканя да я снимам преди да се разпадне. 🙂 Много ми се иска да ви я покажа, но не знам, дали няма да наруша регламента на конкурса. Да, ще попитам. Ламята ме радва много, защото е с три глави и различни лица. Мисля, че ще и подхожда да носи името Ралица. 🙂

Та, думата ми беше за Люксембургската градина. 😀

Отдавна не бях идвал в Люксембургската градина.
Пълно е с тичащи деца и падащи листа.
Пълно е със студенти, които мечтаят
за деня, когато ще завършат обучението си.
И с учители, които замечтано си спомнят
деня, когато са започвали да учат.
Има влюбени. Разсеяно пристъпват
по червения килим, разстлан пред тях от есента.
Аз също съм тук, сам, малко ми е студено.

Още един ден без любов,
още един ден от живота ми.
Люксембург е остарял.
Остаряла е градината?
Или просто аз? Не знам.
Още един ден без слънце.
Още един ден, който отлита
към съня, към забравата.
Изгаснала искра.

Там, откъдето минава детето,
съм стъпвал и аз.
То върви по следите,
които са останали от мен.
Моите кораби още плуват в езерото,
Ако годините са мъртви, то живеят спомените ми.

Още един ден без любов.
Още един ден от живота.
Дъждовен ден, който свършва.
Ден, далеч от теб.
Казваше, че ме обичаш.
Вярвах на лъжата ти.
Беше прекалено хубаво, за да е истина.
Продължих да търся по-далеч.
Казвах ти, че те обичам
И вярвах, че е наистина така.
Ти беше всичко, всичко свърши,
замина си, а си навсякъде.

Аз съм почти добре,
Животът ми продължава,
Аз само го следвам,
Но ако ме повикаш
Ще разбереш, че нищо не се променя.
Далеч, далеч в бъдещето
има ли път, който да ни събере?
Ела, ела, когато и да е.
Очаквам те, мой последен шанс.
Исках да успея в живота.
Постигнах всичко, освен живот.
В мен имаше зрънце лудост,
която нито поникна, нито израстна.
Кажи ми, какво направих с живота си?
Кажи ми, какво направи с живота си?
Исках да живееш моя живот.
А ти искаше да живееш своя.
Имаше в мен зрънце красота,
което пренебрегнах да расте без грижи.

Кажи ми, какво направих с живота ти?
Кажи ми, какво направих с живота ми?
Още един ден без любов,
Още един ден от живота ми,
Дъждовен ден, който отминава.
Още един ден далеч от теб.
Цял един живот за твоя живот.
Цяла вечност за един ден.
Давам всичко за нищо,
За да видя как променяш посоката
в Люксембургската градина.
Цял живот за твоя живот.
Цяла вечност за един ден.
За една усмивка, за един поглед,
за вълнението от надеждата.

Ще изкопая гроба на миналото си,
Ще преобърна света, за да те намеря.
Ще разбия леда, който ни дели,
За да видя щастието в твоето огледало.
Животът си струва пречупен през твоя поглед.
Всички пътища ме водят след теб.
Всички пътища на света водят към твоя живот.
Към светлината на твоя живот.

Публикувано в ... ergo sum, Пеееяяя, Хора разни, Music