Люксембургската градина


Преди седмица слушах отново песента и реших да преведа текста тук. Случи се така, че започнах и прекъснах. Песента си тананиках, докато се разхождах из старозагорските градини🙂. После пък, настроението от нея ме обзе. Тиха тъга, която обичам да си изживявам докрай, заедно с мислите за кръговрата и т.н. есенни баналности.

Днес се върнах към превода и го завърших буквално за минути. Радвам се, че много от думите не са мои.🙂 Облаците се разсейват, за да се върнат отново следващия път. Кръговрат.

Вчера направихме ламята, която ще участва в конкурса на Крокотак, ако се наканя да я снимам преди да се разпадне.🙂 Много ми се иска да ви я покажа, но не знам, дали няма да наруша регламента на конкурса. Да, ще попитам. Ламята ме радва много, защото е с три глави и различни лица. Мисля, че ще и подхожда да носи името Ралица.🙂

Та, думата ми беше за Люксембургската градина.😀

Отдавна не бях идвал в Люксембургската градина.
Пълно е с тичащи деца и падащи листа.
Пълно е със студенти, които мечтаят
за деня, когато ще завършат обучението си.
И с учители, които замечтано си спомнят
деня, когато са започвали да учат.
Има влюбени. Разсеяно пристъпват
по червения килим, разстлан пред тях от есента.
Аз също съм тук, сам, малко ми е студено.

Още един ден без любов,
още един ден от живота ми.
Люксембург е остарял.
Остаряла е градината?
Или просто аз? Не знам.
Още един ден без слънце.
Още един ден, който отлита
към съня, към забравата.
Изгаснала искра.

Там, откъдето минава детето,
съм стъпвал и аз.
То върви по следите,
които са останали от мен.
Моите кораби още плуват в езерото,
Ако годините са мъртви, то живеят спомените ми.

Още един ден без любов.
Още един ден от живота.
Дъждовен ден, който свършва.
Ден, далеч от теб.
Казваше, че ме обичаш.
Вярвах на лъжата ти.
Беше прекалено хубаво, за да е истина.
Продължих да търся по-далеч.
Казвах ти, че те обичам
И вярвах, че е наистина така.
Ти беше всичко, всичко свърши,
замина си, а си навсякъде.

Аз съм почти добре,
Животът ми продължава,
Аз само го следвам,
Но ако ме повикаш
Ще разбереш, че нищо не се променя.
Далеч, далеч в бъдещето
има ли път, който да ни събере?
Ела, ела, когато и да е.
Очаквам те, мой последен шанс.
Исках да успея в живота.
Постигнах всичко, освен живот.
В мен имаше зрънце лудост,
която нито поникна, нито израстна.
Кажи ми, какво направих с живота си?
Кажи ми, какво направи с живота си?
Исках да живееш моя живот.
А ти искаше да живееш своя.
Имаше в мен зрънце красота,
което пренебрегнах да расте без грижи.

Кажи ми, какво направих с живота ти?
Кажи ми, какво направих с живота ми?
Още един ден без любов,
Още един ден от живота ми,
Дъждовен ден, който отминава.
Още един ден далеч от теб.
Цял един живот за твоя живот.
Цяла вечност за един ден.
Давам всичко за нищо,
За да видя как променяш посоката
в Люксембургската градина.
Цял живот за твоя живот.
Цяла вечност за един ден.
За една усмивка, за един поглед,
за вълнението от надеждата.

Ще изкопая гроба на миналото си,
Ще преобърна света, за да те намеря.
Ще разбия леда, който ни дели,
За да видя щастието в твоето огледало.
Животът си струва пречупен през твоя поглед.
Всички пътища ме водят след теб.
Всички пътища на света водят към твоя живот.
Към светлината на твоя живот.

Comments
12 Responses to “Люксембургската градина”
  1. вили казва:

    Много хубава песен! А градината ми е някак позната… А съвсем наскоро се разхождах из един прекрасен парк и докато четях текста на песента си представях разходката си там!

  2. astilar казва:

    Вили, аз също си мислех, че би могла да бъде всяка градина и парк през есента, обаче виж линка от Георги.
    Георги, благодаря! (Ех, как нямам навик да използвам картата на ждджве):) А търпение чак толкова не се оказа нужно. Има прекрасни снимки!

  3. вили казва:

    Така си е. всяка една градина би могла да бъде. Снимките са наистина прекрасни!😉

  4. Хм, много интересно, наистина… Аз съм била в Люксембург, всъщност, но тази градина не съм я виждала там,хм… Indeed, действително… Хм!🙂

  5. Въпросната градина не се намира в Люксембург – само така и викат. В Париж е.

  6. Георги, знам бе, пиле:) Но там не съм ходила, а вие?

  7. astilar казва:

    Не съм ходила нито в Люксембург, нито в Париж.🙂 Всъщност последното ми пътуване в странство беше преди ужасно много години…

  8. @Милена – да бе, сигурно … Добре че бях аз да ти кажа.😉

    Ми в Люксембург не съм ходил, но в градината съм бил. Наистина е хубава, но има още някои, които не са толкова популярни, а също не са за изпускане. Например парка Motsouris и … абе едни четири малки квартални градинки в 14 район с имена на известни парижани, от които аз най много си харесах оная с ръкописното В – вижда се от сателитна снимка на http://maps.google.com/maps?ie=UTF8&ll=48.834299,2.331575
    😉

  9. astilar казва:

    Ръкописното В! Ха, ха, ха, на мен на друго ми прилича, но пък идеята да го наричам В ми харесва.😀😉

  10. Че какво дру… Ах тииии …😉

  11. astilar казва:

    Е, на сърце ми прилича. На ландшафтния архитект, който е проектирал градинката, вероятно също на това му прилича. Но с ръкописното В печелиш овации!:mrgreen:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: