На Н.


По алеята капят листа.
Шарено.
С тебешири рисуват деца.
Палаво.
В мислите ми тече река.
Банално.
Искам все така да продължа.
Жива.

Събирам листата, за да украся
шарено спомена.
Рисунките гледам, за да се утеша
с палаво минало.
Реката на мислите искам да пресуша
банално – с изпиване.
На върха на кулата да се изкача
и да викам с все сила:
„Чуйте хора, днес умря любовта,
а утре се е родила!“

Comments
2 Responses to “На Н.”
  1. Зигмунд Фройд казва:

    …Много от хората, които крачат по тротоара отдавна са умрели…
    …А ти си все по-жива и жива…Бъди!.. Докато заличиш границата между теб и Всичкото…
    Зигмунд от Добрич

  2. astilar казва:

    Ха, ха, ха😆
    Най-сетне успя да ме разсмееш в този страшен ден. Дали ще се присъедини Дали?
    Хм, кога е премиерата на вашата „Истерия“? Едва ли ще мога да дойда, но поне ще дам почивен ден на моята.🙂
    Поздрави, целувки и благодарности!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: