Само дете в парка


Случката е прясна и предизвика много въпроси, на които предстои да търся отговор.

Тази сутрин,  се разхождах с дъщеря ми в близкия парк. Към 10,30 на детската площадка имаше майка с малко момиченце, което се катереше с нейна помощ по пързалката и момченце (приблизително на възрастта на дъщеря ми, дори може би по-малко с няколко месеца). Помислих, че са всички заедно, както вероятно и вие от предишното изречение. След няколко минути майката с момиченцето си тръгна, а Кремена се заигра с момченцето. Люлях ги на люлките и си разговарях с тях за разни детски работи. Момченцето не можа да отговори на въпроса на колко е години и уточни, че после, когато дойде майка му ще ми каже. Тя сега „играела и хвърляла много силно“. Въпросите ми не доведоха до уточняване на ситуацията къде и какво играе. По едно време мъникът ме помоли да му спра люлката, за да слезе и да отиде при Владо. (?) Продължих да люлея Кремена, докато оглеждах околните пейки, за да открия придружителя на детето. Без резултат. Хлапето хукна към улицата, огледа се за коли и пресече. Минути по-късно се върна по същия път през улицата и продължиха да си играят с Кремена. Надойдоха други деца и майки, въобще си настъпи обичайното за детската площадка оживление. За около двата часа през които бяхме там, се намесвах още няколко пъти в игрите, за да предотвратявам наранявания, иначе не се меся.  А и тяхната игра си вървеше доста гладко, в разбирателството на обичайните детски игри. Един път помогнах  на момченцето да слезе от катерушката, защото то ме помоли. Поиска да го гушна, с думи, в прав текст. Втори път се намесих, когато момченцето ядеше пясък и настояваше Кремена също да хапне, въпреки отказите й. Трети път се притекох на помощ на Кремена, която искаше да спре да я люлее на онези люлки тип греда, защото я боли. Скарах му се и той избяга отново в посока блоковете през улицата. В тази посока побягваше и още няколко пъти, когато се спречка с някое дете или майка или когато се опитвах да го заговоря за това – къде са родителите му.  Всеки път, докато го виждах как пресича ми се обръщаше сърцето. Да, вярно, че е почивен ден и няма много коли…, но все пак.

За мен не е нормално дете на тази възраст да играе само в парка. Още по-малко в точно този парк, който е близо до гарата и от там минават всякакви хора.

Докато разказвам това в главата ми започват да светят много червени лампи. Основният ми въпрос е какво се прави в такъв случай? Това дете, макар и добре облечено, може би има нужда от помощ. Какво трябваше да направя веднага, там, на място, на кого да се обадя, кого да потърся за помощ? (Предложението на Кремена да го вземем вкъщи звучи по детски наивно.)  Вероятно трябваше да последвам детето до мястото, до където притичва и да прочета едно конско на тези, които са го пуснали само в парка? Да, ама пък ако те после го пребият от бой за наказание?

Възможно е и да си въобразявам, защото не съм човек, а майка.  Да, предпочитам да е така, обаче, ако не е…?

Приемам конкретни предложения и се надявам да не е късно.

Comments
18 Responses to “Само дете в парка”
  1. Дете на тези години, не може само са излезе от къщи – в смисъл някой възрастен, най-общо казано „има пръст“. Пишеш:

    „Вероятно трябваше да последвам детето до мястото, до където притичва и да прочета едно конско на тези, които са го пуснали само в парка? Да, ама пък ако те после го пребият от бой за наказание?“

    А може би пък любезно биха те отпратили „Ма я си е** м******, ма!!!“? В тоя случай какво?

    Определено не знам какво се прави. Първо кой е е какъв му се пада Владо, после какво значи това с майка му?

    Вероятно бих го последвал и в зависимост от това, което заваря ще мисля … Не, че ме е шубе да не ме набие Владо де.🙂

  2. astilar казва:

    Георги, в случай на „любезно“ отпращане би трябвало да последва сигнал от мен до Агенцията за защита на детето, защото тогава щеше да е ясно, че детето е умишлено оставено без надзор.
    Да, вероятно трябваше да го последвам…, но Кремена беше с мен.

  3. Между другото – браво за това, че ти пука! Малко хора са като теб.

  4. astilar казва:

    Пука ми, ама не направих нищо на момента. И ползата от това е точно същата, както ако не ми пука.
    Имам намерение да продължим да ходим в парка, докато не видим отново детето и не си изясня ситуацията. Второ се надявам и на коментиращите тук да дадат конкретни предложения за действие в подобни случаи, защото едва ли са единични.

  5. Mari-ana казва:

    Обади се в полицията. Детето е на 3 години, само на обществено място – предава се на полицията.
    Така бих постъпила аз. Но дори и като пиша това знам, че резултата за бъщето поведение от страна на родителите ще е малък, почти никакъв.
    Системата в България е отвратителна, а служителите и в по-голямата си част – безразлични. Не ми е просто мъчно за такива деца – гневна съм! И на полицията, и на Агенцията за закрила на детето, и на обществото и най-вече на безотговорните родители. Но сме безсилни да направим повече от това за момента да приберат детето – до следващия път.

  6. astilar казва:

    Мари, мина ми през ума, но щеше да притича пак при незнайния Владо. Да не говорим за страха и травмите, които би могло да получи при среща с полицията.

  7. Mari-ana казва:

    Няма причина да се изплаши при срещата с полицаи освен, ако не е научено да се страхува от тях. И пак не е сигурно, че срещата ще го травмира. Аз вярвам, че поне към деца полицаите се държат добре, както трябва.
    Това е дете на 3 години – има начини да го задържиш, докато дойде полицията. А незнайния Влади според мен направо си е за полицията също.

  8. вили казва:

    И аз се стреснах от ситуацията. И стигаме до един извод: не знаем как да реагираме в такава ситуация. Ако тази случка се развиваше в една друга държава (САЩ, Англия, Франция….) щеше да знаеш как да реагираш и веднага щеше да звъннеш на съответния телефон.
    Притиснителна е ситуацията. Замислих що за майка е майката на това детенце и какво все пак прави в тоаи момент? И друго ми направи впечатление това детенце явно не за първи път е само в градината и не за първи играе самичко.
    И не се укорявай. Невинаги успяваме да реагираме както трябва във всеки един момент. И на мен ми се е случвало и съм се укорявала защо не постъпих по друг начин… Следващият път знам, ти ще хванеш детето за ръка и ще го заведеш там където трябва.

  9. Svetlina казва:

    Мисля, че никой не може да даде по-добър съвет от този на Кремена. Детенцето се нуждае от нови родители и това е.
    Една позната работеше в социалните и обясняваше, че трябва да се подаде официална жалба, за да се направи проверка. Полицаите нямаше да вземат детето със себе си, а да го върнат на родителите му.

  10. astilar казва:

    Мариана, нямам доверие в институциите… Ако имах, вероятно без да се замисля, щях да се обадя на 112.
    Вили, да, до там стигаме за съжаление. Не знам за другите държави, но ще попитам. Благодаря ти за идеята! Съдейки по поведението на детето и аз си мислех, че не е за първи път там, но от друга страна… ние често ходим в този парк и не съм го виждала, май. И къде е това „където трябва“?
    Светлина, емоционално съм съгласна със съвета на Кремена, но някак не се виждам като обвиняем в процес за отвличане на дете…, защото това биха били последствията, ако се бях вслушала в съвета й. Да, знам процедурите. И ако няма опасност за живота или здравето на детето (което е спорно и трудно за установяване в случая), процедурата приключва в срок от 30 дни, през това време детето си е при родителите. А, ако в крайна сметка приключат с решение да го отнемат от тях, къде ще го изпратят? За съжаление не при нови родители.

  11. Mari-ana казва:

    Институциите са създадени, за да помагат на хората. Ако не го правят наша е вината, че не им търсм сметка.
    Колкото до прибирането на детето от теб… Това, което те притеснява е най-малкия ти проблем – бюрокрация – освен да ти скъса нервите друго няма да ти причини. Но, ако прибереш това дете тогава ще ти трябва по-голям апартамент – направо купи училище или хотел. Има много деца като него. Докоснала си се отблизо до едно, а те са хиляди. Като помогнеш на едно ще се успокои ли съвеста ти? А какво ще правиш със следващото, а по-следващото? Това не е начин. Начин е да се промени системата. А за това трябва, както вече много пъти ти писах – адекватни действия, като обществото принуди системата да работи.
    Обществото това сме ти, аз и всички които ги е грижа за децата – не за едно или две а за всички. Иначе прибери го, пък после не ходи повече в градинките или в училищата – там е пълно с такива деца.
    Прекрасно е, че мислиш за децата с проблеми, Рали. Но…ти само мислиш. Ще започнеш да действаш наистина, когато започнеш да се гневиш на родителите, на системата, на обществото. Пука ти, но не напълно. Когато вложиш и чувство като гняв ще започне да ти пука съвсем и ще започнеш да действаш.
    Не казвам да действаш С гняв а ДА ИЗПИТАШ гняв. Не трябва гневът да те ръководи в действията ти, но когато се появи гневът към тези, които са виновни, тогава ще ти пука наистина и ще дойде действието.
    Има една поговорка – „Докато умните се наумуват, лудите се налудуват“. Хора като теб умуват, докато лудите лудуват. Според мен просто не си достигнала онзи етап, когато се появява гневът, затова само мислиш.
    А виновни за случващото се с тези деца сме всички – ти, аз, твоите читатели, които пишат по темата, другите родители, полицията, психолозите, учителите, лекарите, служителите в отделите за деца.
    Мога още да изреждам и всички изредени се наричат ОБЩЕСТВО. И това не е теория, а ФАКТ.
    И когато търсиш решение за толкова болен въпрос на обществото винаги започваш СЪС СЕБЕ СИ.
    „Аз ще постъпя така, така трябва да се направи…“
    После и аз ще напиша същото. И следващият, и следващият, и следващият. И когато станем много, много ще променим обществото, а от там и системата – обществото трябва да принуди системата да работи.
    Иначе просто разтягаме локуми, за да си галкаме съвестта.
    Ооооо забравих.
    И чакаме НЯКОЙ да оправи нещата. И да заживеем в цивилизовано общество. Пък някак забравяме, че ние сме обществото.
    И тъй като засягаш болна за мен тема, ако поискаш мога точка по точка да ти опиша какво щях да направя аз в твоята ситуация. От обаждането до полицията, до проверка в по-късен момент какво се случва с детето.

    П.П. Предай специални поздрави на човека до теб, който не само мисли, а и действа.😉

  12. Рали, искаш съвет – ето ти моя съвет: не прави непоискано добро! Точно защото си майка, реагираш така, но опитай се да се успокоиш и просто да следиш случая. Гледай, наблюдавай, говори пак с него, ако имаш възможност. Питай го иска ли да го заведеш при Влади, научи го как да пресича безопасно (ако иска да слуша), разбери дали то иска да му помогнеш. Виж как е поискало да му помогнеш да слезе или да го гушнеш – значи знае как да си поиска.
    Търси го, опитай се да се сближиш с него и ако тогава започне да споделя – действай. Преди това май по-добре не.
    И най-важното – не се чувствай виновна, моля те.

  13. Lady Frost казва:

    Ако пак видиш момиченцето там самичко – обади се на социалните, това е тяхна работа.
    Независимо дали вярваш или не в институциите нищоправенето със сигурност няма да доведе до резултат!

  14. Има логика в думите на Милена …

  15. mikiblue казва:

    нямам никаква идея аз какво бих направила в такава ситуация. в общи линии бих действала първосигнално и на момента, каквото ми подскаже сърцето.

    напълно подкрепям думите на Милена (Меми)!

  16. Mari-ana казва:

    Добро трябва да се прави винаги – дори и да не ни го искат и особено, ако от доброто има нужда 3 годишно дете. Същото това дете не знае, че е в беда и има нужда от помощ. То приема случващото се в живота му за нормално (не познава друг живот)и не знае, че не е нормално.
    А Влади е напълно възможно също да е дете, но по-голямо. И е безсмислено да се търси неговата помощ – децата са отговорност на родителите, а не на други деца.
    И също няма голям смисъл да се разпитва детето, да се иска да сподели за живота му и хората в него. На тази възраст децата не могат да дадат точна и адекватна информация за това. Говорим за 3 годишно дете, а не за 13 годишно.
    Така че, когато видим дете със застрашена безопасност трябва да се действа веднага.
    Днес разказах за разгорялия се диалог тук на една колежка, а тя ми разказа една история случила се само преди месец с нея.
    На горната част на стъпала, водещи към морския плаж, стояло 4 годишно детенце и плачело. Тя се спряла и го попитала защо плаче, изгубило ли се е. Детето заплакало още по-силно. Към колежката се присъединили още двама души (мъж и жена). Успяли да го успокоят и пак попитали – „Изгубило ли си се, къде е майка ти?“
    С огромна изненада тримата проследили пръстчето на детето в посока плажа (далеч, далеч от мястото на действието), където въпросната майка най-спокойно си подреждала нещата под чадъра напълно игнорирайки детето си. А то било на края на стълбите и крачки го деляли от оживен булевард, но тя разбира се, не му обръщала внимание.
    Без значение каква е причината да постъпва така – тази нехайна майка е застрашила безопасността на детето си. През цялото време, докато се развивало действието и докато се приближавали към нея тримата възрастни и мъника, тя дори не поглеждала в неговата посока.
    Е, тримата не само я накарали да погледне, но и добре я насолили. Така и се накарали, че тя гузно придълпала детето до себе си и смотолевила нещо.
    Да, ще кажете – „Какво толкова. Като си отидат тя пак ще постъпи безотговорно.“ И най-вероятно ще стане точно така. Но…
    Трима души от обществото са и казали, че не трябва да постъпва така, при това достатъчно красноречиво. А като станем 300, а 3000, а 3 000 000. Дали пък безотговорните родители няма да намалеят?! Ей за това говоря – всички носим вина, ако не се погрижим за дете, чиято безопасност считаме, че е застрашена.

  17. batpep казва:

    при всяко съмнение – 112. колкото по-често го правим – толкова по-добре.

    в конкретния случай и ако бях без собствено дете бих проследил хлапето и бих нацепил тимбата на въпросния владо или който и да е там биропиещ картоиграч. ама нали знаеш – „ако“ цапа и мирише..

    недей да отричаш напълно властите – наистина те в по-голямата си част са лайнари и търсещи прехрана в града селяци, но има и много свестни хора между тях. а що се отнася до дете – сигурен съм, че щяха да реагират мигновено. в крайна сметка – всички хора все някога сме били деца, нали?

  18. astilar казва:

    Тъй. Благодарение на Георги, Светлина, Меми и Микиблу, Лейди Фрост, Батпеп (изброяването е по реда на коментарите)взех решение и предприех, дори някои действия. Ще ги споделя, когато и ако имат резултат.
    Благодарение на Вили подхванах разговорите, за които вече споменах в предишни коментари.
    Благодарение на Мариана, чиито последен коментар и до ден днешен не съм прочела докрай, реших, че е дошъл момента да променя онлайн поведението си, за да го приравня към реалното ми. Мари, поздрави от човека до мен.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: