„Устата на децата казват само истината“


От няколко дни се каня да публикувам тази снимка. Снощи Георги Фурнаджиев ми даде и прекрасен повод да го направя с един свой коментар. 🙂

Въпросът ми е – какво вижда детето на тази снимка? Нямам намерение да ви изпитвам, но е интересно, дали ще се досетите. После ще разкажа в отговор на коментарите и за моята реакция. 🙂

100_2131

Advertisements
Comments
20 Responses to “„Устата на децата казват само истината“”
  1. Строеж?
    Къщичка?
    Укрепление?
    Аааа, нещо за ядене!

  2. astilar каза:

    Студено, студено, лед. 😀 Всички предположения са много далеч от истината.

  3. Жени каза:

    Не знам за детето, ама аз виждам легени- много и червени…

  4. Жени каза:

    😆 Мерси много :):):) (усмивка до ушите)

  5. Mari-ana каза:

    Не съм се отказала да задам въпроса, ако не на професора, то поне на асистентката му. 😉 Смятам тези дни да разпечатя снимката, за да съм готова. 😀
    Не знам дали бих ги нарекла легени, но и на мен първо ми се наби в очите очевидното преобладаване на червения цвят. 😀

  6. astilar каза:

    Мари, гледай само да не си навлечеш някоя беля с професорите. 😀

  7. вили каза:

    Какви абстрактни въпроси, с изключителна сложност ни задаваш… И се видя кой позна – най- младото! 😉 Май сме поузряли за този тип препитвания 😉

  8. Кхм… Пак започвам, така, ама лекичко да се поядосвам… Настоявам за край на мъче… ъъ, загадката!

  9. Благовеста каза:

    Сцена със строящ се декор! Червените легени – място за публика!

  10. astilar каза:

    Вили, изобщо не са абстрактни въпросите. 🙂 Точно, заради поузряването не разказах направо диалога с Кремена. Интересно ми беше, дали само аз „не виждам“.
    Меми, не се ядосвай, моля те, че току виж си ме изненадала пак с пореден проблясък. 😀 😉
    Благовеста, това виждаш ти. Да беше ползвала някой от двата жокера, които лудеят край теб. 😉

  11. astilar каза:

    Понеже целта ми не е да ви държа в напрежение, преразказвам диалога накратко.
    – Мамо, мамо, там защо има толкова много гърнета?
    – Къде, мила? – оглеждам се и виждам накъде сочи малкото пръстче.
    Разсмях се и обясних, какво е това, за което ме пита дъщеря ми. Обаче, седалките на Античния театър в Стара Загора, наистина приличат на детски гърнета. 😉

  12. Гърнета ли? Хм, а моето 6,5 годишно не ми свърши работа. Каза: „ми, такова едно място за трениране“… Явно и то е влязло в Матрицата:)
    За Кремена има още шанс, дано не го пропилее:)

  13. astilar каза:

    Меми, всички сме в нея. Децата ни също ще влязат и въпросът не е кога, а как. 🙂
    Коментарът ти ме подсети за „От 2 до 5“ на Корней Чуковски (не можах да намеря текста в нета, за жалост).

  14. vilford каза:

    Aaaa, много любима книга, пълна с бисерни изрази от типа: „Защо на тати главата е боса?“.
    😀

  15. Хъм … значи и в Стара Загора има Античен театър?
    Ще си го добавя в списъка със забележителности, които трябва да видя, като намина.

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] психология, Ежедневие, Фото Leave a Comment  Докато съм на тази вълна (и смело удържам напора на следващата ) се възползвам […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: