Детето с предимство

Posted by astilar on 9, август, 2009 · 4 коментара 

В писмото получено по електронната поща, което е причина за това писание, се твърди, че кампанията „Бебето с предимство“ търси подкрепа за каузата, а не за корпоративни интереси. Веднагически се възползвам от твърдението, за да не споменавам името на компанията. 🙂 За попадналите случайно тук – уточнявам, че бебе нямам. Нямам сега, но в близките една – две или три години се надявам да имам. Бебе нямам, но имам пораснало дете. 🙂 Това е достатъчно основание, за да коментирам кампанията. Достатъчно основание, за да подхвана призива – „Дайте предимство на децата!“ А кого призовавам? На децата, не на майките, дайте предимство! Майките се превръщат в богатири, щом преминат родилните болки. Могат да носят, да влачат, да дърпат, могат да плачат наум. Но на децата с туй напразно бърборене… излишно създаваме шум.

Ето, манифеста на кампанията с моите коментари.  Знам, че вече ви досадих, но… 🙂 мога и още.

1. „Бебето винаги има предимство!“ – Да, така е. И ще се радвам, ако и майките на поотрасналите деца го разбират. Докато беше бебе моята дъщеря, неведнъж я събуждаха виковете на по-големите хлапета тичащи из парка. Опитвах се да не се сърдя на майките им… И някак случайно, вълшебно почти 🙂 успях да я науча да шепне, когато минаваме край количка със спящо бебе в нея.

2. „Спирай на пешеходна пътека винаги, когато видиш дете в или извън количка“ – Спирай винаги на пешеходна пътека, когато по нея пресича човек. За това са пешеходните пътеки, всъщност.

3. „Изчакай търпеливо детската количка да се качи на тротоара, дори и сфетофара да е сменил светлината.“ – Същото важи и за инвалидна количка. Често забавянето на качването се дължи на високи бордюри, които нямат място в началото, нито в края на пешеходната пътека. Ако пък много те дразни забавилата се количка, вместо да минаваш край нея с „мръсна газ“, слез от колата и помогни. (Разбий бордюра например, за да не ти се налага и утре да чакаш друга количка да се качи на тротоара.)

4. „Предложи помощ на майка с количка, която се качва/ слиза от превозно средство, преодолява подлез, други стълби или препятствия в терена.“ – Същото важи за възрастни хора, които очевидно едва кретат. Докато возех моето бебе в количка са ми предлагали помощ, не мога да си кривя душата, но съм отказвала в повечето случаи. Отказвала съм, за да добия тренинг за моментите, в които няма да има кой да ми предложи помощ и защото случайно преминаващите не са длъжни да ми помагат, вместо така наречената държава да изгради съответните инфраструктурни удобства.

5. „Задръж вратата или отстъпи асансьора на майка с количка.“ – Категорично не съм срещала човек, който да не го е направил. Това изречение е вероятно за пълнеж на манифеста.

6. „Паркирай автомобила си така, че покрай него да може да мине количка.“ – А най-добре, паркирай на определените за целта места, струва ми се, че паркинги се наричат и от там детски колички не минават. (Виждала съм  доста майки, които нарушават този призив, защото са специални и се грижат предимно за собственото и на детето си удобство.)

7. „Не изхвърляй фасове, боклуци или други предмети през балкона или прозореца на автомобила си. Освен, че е невъзпитано, може да се окаже опасно за бебето в количка.“ – За съжаление малоумието ходи по хората… По магистралните пътища, например, няма бебета в колички, което не означава, че там трябва да се чувствате свободни да изхвърляте боклуците си през прозорците на колите, както го правите редовно. Ако по други „канали“ не сте разбрали, коя е компанията с кампанията… прочетете и мнението на LeeAnn.

Аз, понеже съм глуповата и наивна, си мисля, че хората (независимо от възрастта) трябва да се уважават взаимно. Много простичко е – докато мислиш за другите се грижиш за себе си, за твоето спокойствие, за твоята усмивка. Без значение, дали си майка, баща, леля, чичо или т.н. – не си най-специалния, не си най-важния, не си центъра на Вселената. Нищо не си, ако ги няма другите край теб и това е… незначително съществена и съществено незначителна причина, за да даваш предимство на бебето, на детето и на всички останали…

Filed under Ежедневие, Не ме кефиш, Не човек - а майка, Хора разни