„Неделният клуб по философия“


9292 „Разбира се не всяка лъжа беше недопустима – това според Изабел беше един от аспектите, в които Кант грешеше. Едно от най-абсурдните му твърдения гласеше, че сме длъжни да казваме истината всякога, дори на убиеца, който търси жертвата си. Значи, ако убиецът застане на прага и те попита „У вас ли е?“,  ти си длъжен да кажеш истината, дори ако по този начин станеш причина за смъртта на невинен човек. Що за глупости! Изабел помнеше съвсеч точно пасажа, който я бе възмутил: „Казването на истина в ситуации, които не могат да бъдат избегнати е задължение на индивида към обществеността, колкото и отрицателни да бъдат последствията за него или за друг човек“. Нямаше нищо чудно в острата реакция на Бенжамин Констан, на която Кант бе отговорил – доста неубедително – с предположението, че убиецът би могъл да бъде заловен преди да се възползва от истината, която е узнал.

Несъмнено отговорът беше, че е нередно да се лъже по принцип, но че има лъжи, старателно определени като изключение, които са допустими. Следователно може да се твърди, че има добри и лоши лъжи, като добрите са тези, които човек произнася, движен от добри намерения (например от желание да щади чувствата на друг). Ако например някой поиска мнението ти за някоя своя нова, но безвкусна придобивка, и ти кажеш съвсем откровено какво мислиш за нея, това ще наскърби питащия и ще унищожи радостта му от новото притежание. Затова в такива случаи човек лъже и изразява одобрението си, и вероятно така бе редно да се постъпва. Но така ли беше наистина? Може би работата не беше толкова проста. Ако човек привикнеше да лъже в такива обстоятелства, границата между лъжата и истината в съзнанието му можеше лесно да се размие.

Изабел си каза, че може някой ден да отдели повече време на този въпрос и да напише разработка със заглавие „Възхвала на лицемерието“, а статията би могла да започва така: „Когато обвиняваме някого в лицемерие, това означава, че го упрекваме в морална слабост. Но дали лицемерието е винаги нещо лошо? Има лицемери, на които си струва да обърнем по-голямо внимание…

Имаше много възможни посоки, в които можеше да продължат разсъжденията на тази тема. Да си лицемер не означаваше само да лъжеш, лицемерие беше и да казваш едно, а да вършиш друго. Хора, които постъпваха така, обикновено биваха заклеймявани категорично, но и това не беше толкова просто, колкото изглежда на пръв поглед…“

стр. 77

–––-

“ …Изабел се опита да се съсредоточи върху четенето. По някакво съвпадение темата бе близка до занимаващите я въпроси. Ставаше дума за нов труд относно границите на моралните задължения – позната тема, на която група философи придаваха нов отенък, твърдейки, че моралният проблем е по-скоро не в това, което правим, а в това, което не правим. Доста обременителна позиция, която поставяше в неудобно положение хората, които търсеха спокоен живот. Това изискване налагаше постоянна бдителност и такова ниво на осъзнаване на чуждите нужди, каквото Изабел съзнаваше, че не може да постигне. Освен това твърденията на автора автоматично осъждаха всеки, който се опитва да забрави нещо. Излизаше, че стремежът да пропъдиш нещо от мислите си е съзнателно провинение.

Книгата беше дразнеща и трудна за четене, при това цели 570 страници. Изабел се бореше с изкушението да отложи четенето или направо да се откаже от него, но ако постъпеше така, щеше да докаже твърдението на автора. „Дявол да го вземе, мислеше тя. Притиснал ме е до стената.“

стр. 131

–––

„… Но още, докато пишеше думите „моля те да ми простиш“, си припомни как самата тя преди няколко седмици бе казала на Кат, че съществува такова нещо като прибързана прошка – защото за прошка се говорят куп глупости от хора, които нямат представа от значението на реактивните прояви. Те нямаха представа от теорията на професор Питър Стронсън по този въпрос – според него всички ние имаме нужда от проявите на гняв и негодувание, тъй като те идентифицират и подчертават нередните постъпки. Без тези реактивни прояви хората рискуват да загубят усета си за редно и нередно, защото започват да мислят, че в края на краищата това просто няма значение. Именно затова не бива да прощаваме прибързано и вероятно тъкмо това е имал предвид папа Йоан Павел ІІ, изчаквайки толкова години преди да посети човека, който стреля по него, в килията му. Изабел се питаше какво ли е казал папата на атентатора. „Прощавам ти“? А може би нещо съвсем различно, нямащо нищо общо с опрощението? Изабел се усмихна при тази мисъл. В крайна сметка и папапта си остава човек и вероятно му се случва от време на време да се погледне в огледалото и да се запита: „Нима това съм наистина аз – човекът, облечен в тези странни одежди, който се готви да се появи след малко там , на балкона, за да помаха на всички хора, надошли тук със своите знамена, със своите тъги и надежди?“

стр. 227

––

„Рибарите бяха съчинявали своите балади; но каква култура щяха да оставят след себе си компютърните оператори? Тя отговори сама на въпроса си – сигурно повече, отколкото можеш да си представиш на пръв поглед; електронна култура на разкази по интернет и компютърно генерирани образи, преходни, неоригинални, но все пак елементи на своеобразна култура.“

стр. 272

„Неделният клуб по философия“

Алекзандър Маккол Смит

Издателство „Еднорог“ 2006

превод Боряна Джанабетска

Comments
2 Responses to “„Неделният клуб по философия“”
  1. вили казва:

    Ти пак ме зарибяваш със следващата книга! Изглежда ми интересна!😛

  2. astilar казва:

    Да, и на мен ми беше интересна. Вероятно няма да пиша отделна публикация за книгата, защото не ми се ще да се правя на литературен критик. :)Романът е с „криминален“ сюжет, който много простичко (да не се бърка с елементарно)илюстрира „философията“. Не случайно в него се споменава често понятието „приложна етика“.
    Поредната книга, която ме намери в подходящия момент.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: