„Магията на вятъра“ – ден 4


100_1944(или как Педя човек се запозна с Лакът брада)

Във втория фестивален ден (преди още да се появя) Педя човек разказвал приказки във фоайето на кукления театър.  Кремена слушала в захлас и „помагала“ за песничката. Да, знае я. Не са много децата, които я знаят, но аз съм ретро майка и понякога надявам запазената от детството ми кукла, за да разкаже приказката „вместо“ мен. (Майка ми го прави по-често).  Много мило ми е, че детето приема нещо запазено от моето детство и се отнася с уважение към човечето с шарено елече. Нарича го галено Педи. Доколкото със сигурност не влага нищо освен нежност и обич към него, не я и спирам.

Поръчахме на баба й да ни събуди в 8 сутринта на четвъртия фестивален ден, за да може в 9,30 да гледаме „Прасенцето“ (за него друг път). В 11 предстоеше отново спектакъл на Слава Рачева и вездесъщия Педя човек. Кремена много държеше „двамата Педи човеци“ да се запознаят и за това помъкна нейния от сутринта.🙂 Още в 9  се мушна зад паравана във фоайето, за да търси истинския. Успях да обясня, че е рано и го няма там. След края на първото представление с известни фокуси-мокуси я изведох от театъра, за да се разходим по слънчевата главна улица. Върнахме се достатъчно рано, за да успее Кремена отново да се устреми към паравана, здраво стиснала нейното копие на Педя човек. Тъкмо изтърчах след нея и едва отворила уста, за да обяснявам… (не знам какво, защото така и не се наложи) от служебния вход се подаде Слава и понечи и тя да обяснява, но видя куклата в ръцете на Кремена.

– А, ама и ти имаш Педя човек!?

– Да и искам да го запозная с другия Педя Човек.

– Той още не е пристигнал.

– Къде е?

– Събира приказки, за да може да разказва на децата.

– Доооообрееее.

И си седна Кремена до Слава Рачева все едно, че се познават откакто свят светува.🙂 Тъкмо да извадя апарата, за да ги снимам и се разбраха, че човеците ще се запознават после. Кремена излетя към импровизираната детска площадка пред театъра.

В определеното време спектакълът започна. 40 минути по-късно завърши с песен, която двамата Педя човеци изпяха заедно и се запознаха за моя изненада, поради което и снимките са лоши.

След песента Слава Рачева благодари на Креми. Да, точно така: „Благодаря ти, Креми.“

А аз на нея – Слава се покланям до земи и благодаря, за това, че забелязва малките неща и намира радост в тях!

Преди няколко дни във Фейсбук някой ме подкачаше на тема „Лека нощ, деца“ и Педя човек. С широка усмивка си мислех и за него днес, нищо, че изобщо не го познавам. Поздрав най-сърдечен!

Comments
5 Responses to “„Магията на вятъра“ – ден 4”
  1. вили казва:

    Колко е хубаво! А Креми сигурно е страшно щастлива, че се е запознала с другия Педи! И ще помни този фестивал😉

  2. deni4ero казва:

    Значи и аз съм ретро-майка🙂 Пея същото, карат ме да пея „Лека нощ, деца“ и т.н., и т.н. …

  3. Mari-ana казва:

    Прекрасен завършек на фестивала!🙂
    Приказката продължава!😉

  4. astilar казва:

    Вили, надявам се да запомни емоционално.🙂
    Деничеро, да живеят ретро майките!:mrgreen:
    Мари, то на приказките често не можеш „да им хванеш спатиите“.🙂 Къде завършват, къде започват…

  5. Yana казва:

    Eeeeeх, какви съкровища🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: