„Магията на вятъра“


Какво, защо, как?
Него питайте. Вятъра. Той ме понесе и аз, както малко семенце се оставих да ме посее, където реши. Почти.

В средата на отминалата седмица Кремена бе спешно командирована във ветровития град, за да мога да опаковам и изнеса магазина. След края на „операцията“ с продължителност 1 и 1/2 денонощие си запазих стабилната физическа и психическа форма (да ми се не надява човек (смях)). В толкова добра форма се задържах, че почти не се ядосах, когато барон Мариньон напълно съсипа стария ни компютър.

Два дни се радвах на растежа на цветята,  магданоза, босилека, копъра, мащерката. Засадих си домати на терасата и изобще се опитвах да свикна с мисълта, че…

Зърррр…

„Имам предложение за теб, ела да го обсъдим.“

Ахам, ще ида. Не се знае по-натам…, ама имам предположения.

И след дългото необходимо отклонение, да се върнем към вятъра, който ме довя в Сливен при Кремена.

Преди да тръгна от Стара Загора ръмеше. Помислих си, че ще ми върви по вода.🙂 Когато пристигнах в Сливен, реших да пешеходствам. По едно време ми стана жежко и няколко капки от небето ме разхладиха.

Пристигнах вкъщи, влязох на пръсти, за да не събудя принцеса Панта. Събудих дядо й, който не знаел бил🙂 , че ще идвам… актьорска му вятърничава работа. В 16 камбаната на църквата удари, прокраднах се тихо, на пръсти в стаята, за да чуя кремски шепот: „Миш, миш, миш. Зън, зън, зън.“

Прошепнах и аз: „Кремиии“, за да не събудя баба й. Кремена се изправи в леглото, погледна блажено спящата си баба. Гласовете ни си приличат.  Приближих се към нея и отново прошепнах: „Креми.“

Чух най-любимото ми: „Мамо, ти дойде!“

–––––

Има продължение, но ич, въобще и изобщо не знам, дали ще го напиша.

Мииииииииии

Comments
4 Responses to “„Магията на вятъра“”
  1. Mari-ana казва:

    Сладкодумница! Чудесно си описала дните без компютър.😛 А срещата ти с Кремена – разтапя.🙂 Обаче…
    Станах рано сутринта и веднага тук. С надежда да прочета и друго. А другото го няма и въобще и изобщо не знаеш дали ще го напишеш.
    Искам ПЪК!!!😛😛😛

  2. morrt казва:

    И аз настоявам!🙂

  3. вили казва:

    Хич и не си помисляй, че няма да пишеш! И аз чакам продължението😉😉
    Много ми хареса как приятно си описала Сливен!😛
    Чао, МОЛ!

  4. deni4ero казва:

    е, ние, кат сме от село, нема ли да ни зарадваш с некоя друга худосжествено-житейска творба?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: