На Ралица


15 март, сряда, 2000 год.
10, 46 часа

Легло. Спиш. Разнокрили и многооки пеперуди прелитат зад Очите Ти.

Седнал съм в Краката Ти и Пролетта се вие в Гърдите ми.

Шарл Азнавур се е изправил в ушите ми.

Слънцето избелва Завесите за Лятото. Март се разполови. Камъкът мърмори за цветя и топъл вятър.

Някой току що издъхна. До него друг пое въздишката и я захвърли в Небето: „Дойдох!“

Стъпкаха Мравуняка. Пътят е изтрит. Останаха тунелите.

Летя без Себе Си.

Нещо ме вика. Някъде в Мен. Къде ли Съм?

А Ти Здравей! Бъди!

Чу ме, нали?

Обърканият Виновен

П.П. Случайно намерих тази бележка преди няколко часа.

Кога минаха девет години?


Comments
4 Responses to “На Ралица”
  1. вили казва:

    Понякога като се обърна назад, забелязвам, че годините като, че ли летят…Уви… А дали сме ги изпълнили със съдържание? Ето това е важното!😉

  2. saty казва:

    Мисля си, че изминалото време винаги е изпълнено със съдържание, независимо дали ние самите го отчитаме като такова. Защото времето ни е не само наше, а и на всички онези, с които ни среща, колкото и за малко да е. И колкото и неосъзнато да влияем в/у другите. Искам да кажа, нашето собствено време винаги е съдържателно за още някого – а това е май най-важното.

  3. astilar казва:

    Сати, напълно съм съгласна!

  4. saty казва:

    Абе през повечето време и аз… но ела да видиш като ме налегне депресия :)…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: