Такъми


Време е най-сетне да приема предизвикателството, отправено ми любезно от дамата с колелото, шевната машина и разни други интересни размишльотини и да разкажа за нещицата, които ежедневно са около мен.

Доста се чудих, какво ли „интересно ми се намира“ в момента?😀 Между другото, чудейки се, си дадох сметка, че определено има сезонност, както в ежедневните ми занимания, така и в прилежащите такъми и съжалявам, но установих, че зимата е най-безинтересния ми сезон. Такъмите край мен са доста и толкова съм привикнала с тях, че не са ми и много интересни. Та, така подскачайки от чуденка към чуденка и почти безразборно фотографирайки де що ми попадне пред очите, за да избирам по-късно, получих ребром въпрос от плътно следващата ме и активно участваща във фото-сесията Кремена – „Мамо, а в банята и тоалетната няма ли да снимаш?“  Разсмях се, отговорих й: „Не, мила.“ и се спрях със снимането. Та ето някои „такъми“ от моето реално зимно ежедневие (без банята и тоалетната :D).

zaksa2Лампа, която от скоро се грижи за нощния ни мир, т.е. успява да отговори едновременно на изискванията на баща и дъщеря – да не е много светло, ама да не е и много тъмно.🙂 На мен ми харесва, защото е розова (аха, точно така), защото формата й позволява да виси на стената и има „антенки“, с помощта на които насочвам светлината, докато чета и я скривам преди да заспя.

stenataСтената на герданите. Тя също е в спалнята. Съдържание – стена, 4 пирона, гердани (колкото поемат пироните). Функцията й е по-скоро декоративна, защото гердани носим – аз изключително рядко,  Кремена никак, но много обичаме да си ги правим и после да си ги гледаме, докато решим на кого да ги подарим.😀

Редакция от 10 май 2010 – Тази снимка излиза на първо място в гутъл при търсене на изображения с гердани. В случай, че сте дошли от там, моля, надникнете в Галерия „Гердани“.

shnoliШноли. Най-„младата“ е на минимум 2 години, дървената имам, откакто бях ученичка. Понякога получавам пристъпи на неистово желание да се подстрижа късо, поглеждам ги и ми минава. Привързана съм към тези спътници…

drankulka

Дрънкулка, която виси от джоба на дънките ми. В противоположния й край е завързан мобилен телефон. Появи се поради необходимостта да се разграничат мъжкия и женския телефони, за да не си ги разменяме със съпруга ми. Впоследствие открих, че изключително улеснява измъкването на телефона от джоба. И не на последно място – сама съм си я правила.🙂

slance„Като слънце в огледало блестиш“ е казал поета.🙂 Направено е от мен (слънцето, не огледалото), от хартия, оцветено е също с хартия (спомняте ли си дъгата?), виси над входната врата, когато Кремена не си играе с него. (Тук може би трябваше да снимам четки, кутии с лепило, грунд, лак, макетен нож, тел, клечки, сламки и др. отпадъци🙂 , но признавам – прибрани са в шкафове по терасите, за да са далеч от любопитните детски пръстчета.  )

kanelaНеизменно присъства на масата в кухнята. Тази конкретно е с аромат на канела. Харесвам също ароматите на ванилия, ягода, касис, пъпеш, кафе, кедър. Още месец – два и ще имам възможност да се радвам на естествените аромати – липа, магнолия, а после и морски полъх.

chantaЧанта en face.🙂 Харесвам цвета и формата й. Това, че е направена от плат й дава предимството да бъде лека, когато е празна. Има множество джобове и може да събере всичко, което ми е необходимо (а и не чак толкова), когато съм извън къщи. Няма да описвам съдържанието й, защото определено е предмет на друг разговор, но рядко се случва в нея да няма нещо и винаги има още малко свободно място, ако се наложи.🙂

100_1504Често намират блога ми с въпрос: „Какво да сготвя набързо?“  Не какво, а как е важно – това отговарям.😉 Тази „бомба със закъснител“ някога е била на баба ми. Приготвя изключително вкусно телешко с моркови и картофи при това напълно сама и сравнително бързо.

Бях направила снимките и написала текста, но си стояха разделени все още, когато случайно прочетох това:

„Колко щастлив съм с онова, което нямам.

Онова, което нямам, не е кола, нито къща, нито добра заплата, нито жена. Онова, което нямам е онова, което нямам, т.е. нещо недостижимо.

Иначе казано, ако се сдобия с онова, което нямам, не бих бил щастлив, защото, когато го получа (кола, къща, приятелка и т.н.) то престава да бъде онова, което нямам.  Според аксиомата мога да бъда щастлив тогава, когато имам това, което нямам.“

Цитатът е моя редакция на превода на  Jorge Boucay.

Миленка – предизвикана си.😀

Деничеро – такъл, такъл и ие-ие.

Витанова, дето ако ми беше под ръка с удоволствие щях да я ошамаря.

Comments
18 Responses to “Такъми”
  1. Аз не съм сигурна какво включва това понятие. Кое е такъм – герданчетата или тенджерата?:)) В крайна сметка – кой каквото си прецени, нали?

    А тези неща, които си правила, са страхотни!

    Ех, друго щеше да е да видим и банята и тоалетната, ама айде:)))

    Освен това – ти кого предизвикваш? Аааа, не може така!:))

  2. astilar казва:

    Меми, на понятието такъм общо взето май не му е хич мястото в тази игра. Други са разсъждавали по темата и аз се съгласявам с тях, за това и не повтарям вече казаното.

    Не предизвиквам никого, защото на мен ми е най-трудно да напиша нещо, когато е част от верижна игра… и по този повод гледам да не си „отмъщавам“ на невинни люде предизвиквайки ги. Приемам, обаче, че тези, които сами се набутват между шамарите не са невинни, за това ще редактирам публикацията след няколко минутки.😛

  3. Аз…ъъъ…то вярно, че изглежда изпросено, но нямах това предвид:)
    Ама айде, само заради теб!:)))

  4. Svetlina казва:

    Такъми… Ще си хвана златна рибка, Лили в погледа ти син………🙂 🙂 🙂
    Искам само да ти покажа едно нещенце – http://whatsthatcrap.blogspot.com/2009/02/denia.html – сигерно сега ти е ясно и защо🙂 Пак си забравила да ми снимаш Смехоранчето🙂

  5. astilar казва:

    А, не така Витанова, не така!😀 Снимала съм го, ама то не е пък такъм изобщо, макар че… може и да е… Такъм за мислене и преосмисляне, такъм за разсмиване и ядосване, за тичане и съзерцание… Такъм, който може да бъде приятел на майка си, докато не стане на амнайсе години и не си направи сам блог със заглавие Жълтурчето.🙂

  6. deni4ero казва:

    ски с’а как ми отваряте устата посред нощите – първо То НЕ е такъм. То е одушевено същество за разлика от герданите, мънистата и тенджерата, които са неодушевени същества … ама, кво се правя и аз … ай, наздраве😀

  7. astilar казва:

    Деничеро, ай добре дошла между шамарите. Редактирам пак публикацията. Такъл, такъл, такъл, както пее Кремена.

  8. astilar казва:

    Витанова, но не на последно място! Ако някой ме ядосва повече от Кремена, то това определено си ти!
    И както обяснявам на Карамелчето – това, че ме ядосваш, въобще и изобщо няма нищо общо с непрестанната, изначална, искрена и огромна обич, която изпитвам към теб.

  9. astilar казва:

    Миленка, даде изключително светъл пример!
    Следващия път пак, ако може да го дадеш… Може ли? Хи-хи-хи, виж сега кой проси внимание – аз.

  10. Svetlina казва:

    Хах, вземи си мухобойка – това е еидн много подходящ такъм. Обещавам до 100 дни да се присъединя към играта🙂

  11. Бе то… светъл пример, но сега аз кого ще предизвиквам, а? А!😉

  12. Ще ти изпратя едно друго слънце по мейла🙂 Много си приличат с твоето🙂

    Винаги има нужда от поне едно слънце, за облачните дни.

  13. Благовеста казва:

    Изцяло в твой стил!
    Харесва ми да чета твои публикации.Те ме карат да погледна на живота от някаква друга, негова, страта, а и се сещам и за детството ми. Ето например това Телешко – варено, напомня, за баща ми.

  14. astilar казва:

    Ели, сега разбрах.🙂 Може да не ми отговаряш на въпроса от мейла.😉
    Благовеста, отколкото повече страни гледаш, толкова по-интересен ще ти изглежда.🙂 Невинаги е забавен, но поне интересен.

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] май 2009 С други думи… преди време обещах нещо “до 100 дни да се присъединя към играта ” . Ей ви сега такъми, мили фенове и […]

  2. […] се каня да допълня списъците, които вече съм започнала тук и там. Поканата за играта на Бу, в която ме включи Яна е […]

  3. […] П.П. Слънце в огледало съм споменавала и преди. […]

  4. […] – Попаднал в дома на две девойки, които имали нужда от етажерка, за да прави компания на […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: