Една запетая


Бавно с котешки стъпки

самотата пристъпва

рядко

почни никога

все някак

винаги

успява да ме докосне,

за да я погаля

и да не бъде сама

Advertisements
Comments
6 Responses to “Една запетая”
  1. deni4ero каза:

    🙂 котешки стъпки, а? Хитра тая самота, бре, хитраааа …

  2. astilar каза:

    Хитра и гальовна като котенце. 🙂

  3. Ивката каза:

    И мекичка на допир?.. 😉

  4. deni4ero каза:

    абе, стискай смело, те маците обичат и мъркат така 🙂

  5. Zelengorova каза:

    Мммммърррррррр……

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: