Ефектът на пеперудата


Малко преди средата на януари измина 1 година от съществуването на блога ми. Година, през която писането в блог се превърна от случайност в целенасочено действие. По този повод се чудех какво да правя с него, дали изобщо да правя нещо, дали да го преместя, дали да го разклоня или пък да последвам Диана… Напоследък редовно разглеждам статистиката и се опитвам да открия логика и да потърся отговор на въпроса, защо най-тъпите ми публикации са най-четените (има само едно изключение от това правило). Самостоятелно стигнах до извода, че от една страна са „виновни“ търсачките, които ми изпращат домакини чудещи се какво да сготвят. (Една даже искаше да сготви за 10 минути, моля ви се!) От друга страна си мислех за това, че заглавията ми са непривлекателни, т.е. обикновени са си, както и написаното под тях. На мен лично много често ми се е случвало да кликам върху заглавие в главното табло и да прочета съдържание без връзка с него… Не на последно място е и броят на коментарите… малко са ми😛, а уж редовно задавам въпроси… и наум и на глас… В добавка задалите ми въпроса: „Защо не напишеш роман?“ са вече достатъчен брой читатели за един малък тираж… и вместо да се усмихвам глупаво и да си измислям оправдания за мързела… по-добре да взема да поработя, но нали, за да го напиша ще трябва да си измислям, а кой ще повярва на нещо измислено… Ей такива работи си мисля от близо месец…

Ето тук леко започват да пърхат крилата на пеперудата и се разтварят в „Помощ, мама чете дневника ми!“ Обещах си да мълча една седмица, за да оставя публикацията на заглавната страница, да не коментирам, нито в блога, нито на живо за истинската причина. След тази седмица показателите в статистиката са следните – Публикацията е на първо място в седмичната статистика, на трето място за период от един месец, на 8-мо за четеримесечието и на 15-то, откакто блог блогува. Има една публикация с повече коментари, но там половината са мои и ако не ги броя – няма публикация с повече коментари за една година.

Разбрах, че майка чете блога ми, нещо което е пропуснала да ми сподели, но то не е и чак толкова важно. Едва ли, обаче е чела всичко в него, иначе щеше да забележи примерно това, което също може би не е толкова важно…, но пък би я навело поне на съмнения.

Що се отнася до останалите… изненадахте ме доста…, ако мога с прости думи да кажа това, което Светла се е заела да разяснява научно – всеки има своя гледна точка, както и право на мнение, както има право и да ги сподели. Не, за да го разберат слушателите или читателите; не, за да се съгласят с него, а просто да се замислят и да допуснат хипотетично, че има и друга истина освен тяхната или дори, че истина изобщо няма… Самата дума – взаимоотношение – предполага съществуването и действието от страна на повече от един участник…

Блогът ми не само не е таен, а  е част от профили, в които не съм анонимна. Четат го хора, които ме познават от години, дори понякога ги подсещам, ако се разсейват. Мисля да го превърна в стратегия… с времето, освен ако

Ето една притча за пеперудата, която намерих случайно, докато търсех повече информация за ефекта на Лоренц (и на руски за майка ми). Струва ми се, че притчата има общо и с взаимоотношенията родители-деца, които тук изобщо не коментирам.

Струва ми се, мисля, търся, противореча си постоянно и моля да ме извините за несъвършенствата.

Comments
16 Responses to “Ефектът на пеперудата”
  1. Mari-ana казва:

    Защо трябва да е измислен романът? Знам, че животът ти е предложил интересни сюжети. Вземи ги за основа, добави фантазията и въображението си и ще се получи.
    П.П. Моля те обаче, този път да не е в части, а на куп.😉

  2. deni4ero казва:

    😀 еййй, рошлеее …

  3. astilar казва:

    Марина, уточнявам, за да няма пак исто(е)рии, че знаеш една изключително, дори пренебрежимо малка част от сюжетите.🙂 А те вече не са ми интересни, защото са ми се случили.🙂 Мога да ги разказвам набързо, накратко, но не с детайли…, защото ми доскучава.
    П.П. Колко години си склонна да почакаш?😀
    Дени4еро,😳

  4. Mari-ana казва:

    Ето, ние не ги знаем, но със сигурност ще са ни интересни.😉 Може и без детайли, ще стане разказ, а не роман. Ама ние не сме придирчиви. Харесва ни написаното.🙂
    П.П. Е, чак пък години! Моля те, още не съм достигнала тези висоти на търпението си.😀

  5. astilar казва:

    Луи ХІV, това твоето си е чисто любопитство.😆

  6. Mari-ana казва:

    Е, така де.🙂 Първо провокираш интереса, после се появява любопитството, после е любознателността, и накрая удоволствието от прочетеното. Дерзай, а не се опитвай да се измъкнеш.😉

  7. вили казва:

    Няма съвършенни хора. Затова се събираме и търсим различните или много приличащите на нас. 😉
    И аз ще чакам. Сигурна съм, че ще е нещо хубаво, но и от мен не искай с години да съм търпелива 😛

  8. deni4ero казва:

    Мари, баш любопитство си е, не го крий зад благозвучни думички😛

  9. astilar казва:

    Мариана, ще се помотам още малко.🙂
    Вили, не е късно все още да се научиш да си търпелива🙂
    Дени4еро,😀 благодаря за подкрепата!

  10. вили казва:

    Е,недей де! Как ще ставам чак толкова много търпелива? Обичам веднага и на момента(ама рядко става😀 )


  11. Пипирудини ти работи …

    И, да, няма логика в статистиките … За останалото, чакай да си запълня многоточията🙂

  12. Zelengorova казва:

    Хахааха, усмихна ме звучно и широко, най-вече, защото между обичайните ей тия мисли, които ми се въртят и на мен, без да ме питат желая ли ги, прямо и топло се бодваха съвсем изненадващи🙂, което ти е обичахната походка на споделяне и е едно от основните неща, за които наминавам.

    Иначе по повод рожденните дни, сатурновите вихъри и микроскопичните черни дупки се сетих за любимото ми хайко:

    Пеперуда се удари в камбаната!
    Никой не чу.
    🙂

  13. Честито, Асти, и не забравяй – не е важно колко са коментарите, а дали са допълнили с нещо идеята. Аз се радвам именно на такива. Има блогове с много коментари, но обикновено жанрът им е различен.🙂 А пък твоят блог със сигурност предлага нещо, за което да се замисли човек.

  14. astilar казва:

    Благодаря за подкрепата, Ели. И за новото обръщение – Асти. Много ме разсмя.😉

  15. Евгений казва:

    По моему Вам нужно чаще отдыхать, очень уж Вы заработались.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: