Помощ, мама чете дневника ми!


Още, когато пишех в тетрадките за онези детски вълнения, на които сега… гледам с учудване, с усмивка и малко сълзи…  онези първи тетрадки, където съм писала за маргаритки, Марии, Shakespeare  и разни други растения, хора и животни… още за онези тетрадки подозирах, че мама ги чете. Лесно беше да я „накажа“🙂 – започнах да пиша на френски.

По-късно, случайно, един ден намерих нейните тетрадки в онзи висок шкаф. Прочетох ги. Продължих да пиша в моите само на български. Разбрах, че тайните на мама са по-големи от моите. Разбрах и никога преди днес не съм споменавала. Никой не знае, че съм прочела. Пазя тайната и ще продължа да я пазя. Дали ме боли? Само малко, мъ-ъ-ъ-ничко, както казва Кремена. Толкова, колкото да спре дъха ми за миг. Да спре за миг, а после да продължи с още по-голяма сила. С по-голяма сила, защото нямам тайни.

Мама загуби доверието, но не и обичта ми. Светът ми се обърка, но за добро.🙂

Интересно ми е как се чувствате ако/когато разберете, че майките ви четат дневниците/блоговете ви?

Comments
19 Responses to “Помощ, мама чете дневника ми!”
  1. Жени казва:

    Дневник нямах, пък и всичко споделях на мама… Сега чете блога ми, със сигурност, и даже коментира- официално или само пред мен..
    И така ми е добре- че успявам да й покажа вътрешния си свят, без да се налага да й казвам директно всичко. Понякога така е по-лесно…

  2. вили казва:

    Не знам. Дневник нямах, а блога ми не го чете защото няма компютър, ни пък баща ми напира да си купили лаптоп и тогава може да й ги кажа…

  3. indra казва:

    мама не чете блога. или поне така се надявам. всъщност нямаше да пропусне да сподели, ако е попаднала и ме е разпознала. щях да се сепна, може би…

  4. Blackhorse казва:

    НЯМАХ ДНЕВНИК ..И СЕГА МНОГО СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ СЪМ НЯМАЛ…ТОГАВА МОЖЕ БИ МАМА ЩЕШЕ ДА МЕ РАЗБЕРЕ ПО-ДОБРЕ ..ЗНАЕ ЛИ ЧОВЕК ?

  5. deni4ero казва:

    аз имах, но си имах шифър и беше неразбираем за никого … но, така или иначе, имам усещането, че майка ми ме разбираше. Не знам как ще се почувствам, когато Деница си има свой дневник или блог и аз го открия случайно. Ще искам да знам какво пише, но ще коментирам, само ако тя ми позволи. Ако не – това си е нейният свят, в който искам да присъствам, но, явно, не съм заслужила и ще трябва да се постарая. За това пак казвам на Павка индиректно – ти си прекрасен родител, щом имаш възможността да присъстваш в интимния вътрешен свят на детето си🙂

  6. Yana казва:

    Ами… забавно е, че съм склонна да споделям какво ли не на кажи-речи целия свят, но не бих искала майка ми да го чете.
    Брат ми го чете и явно от време на време го споменава пред нея, защото получавам инструкции като „свали еди-кой-си пост от блога, защото… някой ще си помисли нещо-си“. Обикновено го свалям, за да престане да ме тормози, защото тя е терорист от класа.

    Когато се роди Марулята, бях качила снимки от болницата, още преди да ме пусне упойката. Майка ми по някаква случайност научила това от най-добрата ми приятелка и вечерта получавам обаждане от баща ми (тя когато смята, че не може да излезе на глава с мен, праща него, защото си мисли, че той има повече авторитет :)))

    – Разбрах, че си качила снимки на детето в блога. Свали ги оттам, защото детето не е само твое и не си ни питала.

    ?!?!

    Е, свалих ги. Защото се обаждаха през 15 минути в продължение на 2 часа да ме питат дали съм го направила. Пък на мен хич не ми беше до това, след като почна да ме пуска упойката.

    Та така. Не искам майка ми да ми чете блога, НО ако това все пак се случи, ще го понеса – просто би трябвало да съм в състояние да обясня мислите (и чувствата си) и на нея, след като съм в състояние да го направя пред абсолютно непознати. Вероятно това е признак на порастналост, до някаква степен.

    Ако Марулята някой ден има таен дневник – няма да го прочета. Ако има блог и ми го покаже, ще го чета. Ако има блог и го открия случайно – ще я попитам може ли да го чета и ще се съобразя с това.

  7. Нищо против. За блога де.

    Макар, че целия свят ми чете блога, само майка ми не. Мисля, че дори не знае, че имам.🙂

  8. Павка казва:

    Дени4еро, ти сама го казваш по-горе – за да те допусне детето ти в своя свят или трябва да си го заслужиш, или да си много нахален и любопитен. Аз съм от всичко по малко, или по много – не знам.

  9. Светла казва:

    Никога съм имала дневник.
    Никога не съм очаквала и не съм допускала майка ми да ми е най-добра приятелка. Никога не съм й споделяла съкровенните си неща и това съм го отстоявала като позиция.
    Тя винаги ми е ровила в нещата, още от малка ми пребъркваше чантата, чете ми блога и не спира и до ден днешен да си тика носа навсякъде.
    Все иска да ми споделя нейните тайни, а аз не искам, но и ги знам, тя не ме оставя докато не издрънка сто глупости.
    Спомням си когато бях на 17 хвана едно писмо, което бях пратила по баща ми, а той беше много дискретен човек, до моето гадже, в което му обяснявах с подробности къде съм, за да дойде(бях на море) и там пишеше да вземе презервативи голямо количество.
    Тя го прочела и не го предала.
    Скарахме се лошо след това , но тя никога не се промени и няма да се промени.
    Търпя я. Даже напоследък осъзнах, че аз съм единственото й забавление и съвсем не я взимам на сериозно, но от време на време съскам и я хапя, щото много ми се навира в носа и ми пречи на свободата на мисълта🙂
    Добра тема.

  10. vilford казва:

    Не бих искала майка ми да ми чете блога. Всъщност не бих искала никой, който ме познава лично, да го чете. Само че изобщо не съм наясно защо…

  11. ssk казва:

    Моят блог не е като дневник, защото го четат достатъчно познати, че да не се излагам. :P:)
    Наскоро открих дневника на баща ми от едно време, или по – скоро опита му за такъв, но беше там и успях да прочета само как е избягал от даскало…😛

  12. deni4ero казва:

    аз бих се радвала майка ми да ми чете блога, щеше да се кефи много.

  13. Мдам … за дневниците на хартия разбирам … но има една приказка „Не прави нещо, дето ще те е срам майка ти да го види“

    Нищо не искам да кажа🙂

  14. rozabg казва:

    Ако сте чели моите коментари в блога на astilar, това съм аз майката и не съм го правила анонимно. Адресът на блога й е написан в профила на скайп, никъде не пише:“Забранено за мама!“

  15. LeeAnn казва:

    Имах дневник – десетки тефтери и тетрадки. Много си ги криех, но от позицията на годините знам, че не е било достатъчно😉
    Не знам дали ги е чела. Ще ми се да беше. Щеше да разбере неща, които ми се искаше да разбере.
    И сега е същото. Ако прочете блога, ще научи неща, които не знае.
    Ако го прочете – няма да ме познае. Тя ме познава само по име😉, а името ми там го няма🙂

  16. Кати казва:

    на мен вчера сестра ми ми чете дневника. по точно видях че ми го е чела понеже леглото ми беше разхвърляно беше отворен катинара му и най-вече беше на нейното легло. не знам как го е отворила понеже ключа беше скрит, но ми е гадно за дето така е направила. все пак това са ЛИЧНИ неща и както аз не й се бъркам в милиардрните дневници да чета какво е писала смятам за правилно и тя да не прави така. аз й имам доверие смятам, че и тя ми има понеже аз не й издавам съкровените й тайни и найстина това беше доста подло от нейна страна. ако не почна вече по някви сайтове да пиша какво е станало през деня па добре. смятам, че вече си загубих доверието към нея, а я смятах за доста близка и, че мога да й споделя някой неща, но уви. Съжалявам, че така се получи!

  17. kameliq казва:

    neznaqt 4e imam dnevniiiiiik (devil)

  18. Elli казва:

    Имам дневници и то около 30-40 някъде. Обаче зимата реших в камината да ги изгоря, защото има куп простотии в тях и ако мама се добере до тях, не знам какво ще правя. :д Пък и искам да започна на чисто, сега нали ще ставам 8 клас ии така съм си решила, тъй или иначе аз пак ще пиша и изписвам много дневници, защото без дневник аз не мога! Пък и сега пиша много по-смислени неща в бележниците (дневниците). Майка ми знае, че си пиша в тях, но не ги чете. Опс, веднъж, когато ме видя да пиша в дневника си, ме пита „Какво пишеш там? Я дай да прочета малко.“ обаче не й дадох, разбира се! „Приятелки“ са ми чели дневника. Понеже обичам доста често да пиша, дори когато една от „приятелките“ ми е у нас пиша и само наднича в тефтера ми и като се обърна, тя се прави, че не чете какво пиша. И още други „приятелки“ са правели така. Но вече няма да си давам дневника на абсолютно никого и няма да пиша пред никого, вече само сама.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: