Разкажи ми приказка


По традиция за именния ден подарявам на майка ми книга. Няколко дни преди Коледа я попитах, коя да е книгата тази година и тя пожела… да избера сама. Трудностите при този избор произтичат от литературните ни вкусове. 🙂 Не от разликата, а от приликата в тях. Преброждайки с поглед рафтовете в книжарницата се опитвах мислено да направя разграничение между книга, която искам да прочета и такава, която бих искала да подаря на майка си. Създадох си допълнителни затруднения с условието изборът да не е книга, която вече съм чела. След близо час колебания, без особен ентусиазъм купих две книги – една за майка ми и една за мен (естествено🙂 не съм се и опитвала да се въздържа).

Прибирайки се вкъщи отворих предназначената за подарък и се зачетох в „историите, които ме научиха да живея.“ С усмивка си признах, че това е поредната книга, която ме е намерила, вместо аз нея.🙂 За статистиката  – подарих на мама „Нов живот“ от Орхан Памук, а за себе си запазих „Нека ти разкажа…“ от Хорхе Букай.

Горе-долу по същото време започнах да чета и „Приказки за лека нощ„. В резултат на разговора, който отчасти се получи в коментарите към публикацията, отчасти в електронната ми поща, се разрових из мрежата и открих много страници, в които се разказват приказки. Тук мислите ми се разпиляват в различни посоки🙂

Без категоричен отговор е въпроса: „А защо не разказване, вместо четене на приказки?“ Да, забравила съм повече от тези, които съм знаела като дете…, а колко много има, които никога не съм чувала. Практиката ми показва, че моето дете заспива по-бързо, когато разказвам. Заслушва се в гласът на мама и се пренася в царството на приказките.🙂

Попаднах и на разни тълкувания за приказките към които съм малко скептична (за сега).  Някак прекалено авторитетно и категорично ми звучат, с което сякаш опорочават вълшебството и ограбват въображението.

А защо не и приказки за възрастни? Понякога и те имат нужда от тях, дори повече от децата.😉

Да си припомним приказките или научим нови, за да можем да разказваме на децата и порасналите си приятели, защото приказките помагат на децата да заспят, а на възрастните да се събудят.

Ето за това направих „Разкажи ми приказка“🙂 и тъй като темата е необятна, приемам всякакви предложения.

Comments
4 Responses to “Разкажи ми приказка”
  1. Жени казва:

    🙂 Преди няколко месеца разказвах приказка по скайп. Звучи странно, но пък и беше едно от най-вълшебните преживявания, които съм имала от много време😉
    Страхотна инициатива😀 Включвам се с удоволствие и ще помисля за предложения😉

  2. „Без категоричен отговор е въпроса: “А защо не разказване, вместо четене на приказки?”“

    Аз като едно също диване си имам категоричен отговор. Четенето е за майките, разказването – за децата. В смисъл – четеш да си поприпомниш и след това разказваш. Иначе се губи … топлината.

  3. вили казва:

    Аз съм и за двете. И за четенето и разказването. Друг е въпросът за избор на приказка, но там всеки решава според собствените си убеждения и разбирания. Много обичах приказки и ми се струва, че ми беше трудно да превключа от приказки на друг тип литература. Май не исках да порасна. А после се срещнах с Пипи Дългото чорапче и като Пипи и аз исках да си остана дете.

  4. rozabg казва:

    Приказка, разказана от мама е вълшебство!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: