Случайно дочути


mother

“ ‘найш к’ва чанта шъ ти шибна в главата!?“

Недоумяващо поглеждам в посоката на въпроса и разбирам, че не е отправен към мен, а… към момиченце  на видима възраст 10-12 години. „Милият“ въпрос е зададен от майка й.

„Черна.“ – отговарям отминавайки и по вида на майката разбирам, че съм го казала на глас. 😳

Advertisements
Comments
8 Коментари to “Случайно дочути”
  1. вили каза:

    Леле какъв език! И аз понякога се включвам в разговори. А понякога се чудя дали съм чула правилно или пък защо така се говори с деца 😉

  2. „Ах ти, подслушвачка, … че и нагла на всичкото отгоре …“

    🙂

  3. Павка каза:

    Не се изчервявай! Друг трябва да се черви…и да потъне в земята от срам пак си е тая.

  4. Mari-ana каза:

    А какво да правя, когато чувам подобни въпроси и коментари от мои близки, отправени към деца? Опитвах да се намеся и ставаше по-зле. В такива моменти ми се иска да зашия шамар на въпросната майка, ама не мога.

  5. Жени каза:

    Ей, ужасяват ме такива майки…
    Веднъж ми идваше да набия една, която толкова жестоко удари 7-8месечното си детенце…

  6. deni4ero каза:

    аз от няколко дни го заобикалям тоя пост, гледам, цъкам, чудя се, възмущавам се и просто не знам какво да кажа … аз също се карам на Деница, но такава люта саморазправа просто ума ми не може да го побере …

  7. vilford каза:

    Oхххх, аз пък като избеснея обяснявам на малкия как ще изхвърлям колички през терасата! На някой може тази заплаха да му изглежда смешна, но той я възприема като най-висше посегателство към личното му пространство. Така че в детските му ушички сигурно моята заплаха звучи по-страшно от „шибване с чанта“. Отстрани често нещата изглеждат по-добри или лоши отколкото всъщност са, така че ми е трудно да взема отношение.

  8. deni4ero каза:

    не, вилфорд, тук става въпрос за друго. Тъй като, ако се заплашва едно дете с бой, рано или късно то ще си каже – „пука ми на жилетката, че ще ме удари, ще ми мине и пак ще си правя, каквото си искам“, докато заплахата за отнемане на нещо лично (както и аз правя) е съвсем друго нещо – там вече те вкарват на друго ниво – мисловно … поне това виждам в Деница. Ако й кажа, че ще я наплескам, тя така си е седнала на ушите, че дори и не ме отразява, но в момента, в който й кажа, че, ще й взема нещо, което гуши в момента, или ще й спря това, което гледа, ела да видиш колко е изпълнителна … Физическата саморазправа е за в краен случй, а не за „ела, изгрей’!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: