Делнични празници


Много Нови Години
съм посрещнала сама.
Следи от стъпките
на ледени зими
все още в погледа си тая.

Измежду тях с особена любов днес си спомням за две.
Едната е била преди около 11 – 12 години, възможно е да е била първата, която съм посрещнала в София. 🙂 Нямах компютър. Имах хладилник – празен, поради което и не го включвах през зимата.

Преди да замине с приятелите си извън София, сестра ми мина набързо през къщи, за да ми донесе подарък. Lindt, но шоколад. Споменавала съм, че не обичам, но никога и на никого не съм казвала, че имам алергия към шоколад.

Плаках и се самосъжалявах часове след като си тръгна.  Не изядох шоколада. Подарих го.

П.П. Покрай изкусителните писания за шоколада опитах отново. Все още съм алергична.

Втората случка е с две или три години по-прясна, т.е. от преди 8-9. Компютър, кабелна, всякакви плеъри и в добавка пълен хладилник.  Играчът отново е само един, защото си мисли, че е много интересно да бъде сам, когато всички са заедно. Посрещах Нова Година на различни езици и в различни часови зони с любезното съдействие на icq 🙂 и отново плаках.

Самотен си, ако няма кой да те прегърне. Хладилникът няма нищо общо.

От 6 години има, с кого да посрещам Нова Година. От 6 години на 30 декември внезапно започва да ме боли гърлото, втриса ме и вдигам температура. От 6 години за мен 31 декември е ден на трезвеност – не ми се пуши, не ми се пие. Воня на бъчва, обаче, заради компресът с ракия на гърлото. :mrgreen: Сумати президенти се смениха, но компресът на гърлото ми си остава неизменен новогодишен аксесоар.

Покрай всички тези истории си мисля, че не обичам празниците. Не си мисля, знам.

Всеки ден, в който съм с любимите си хора е празник. Всеки ден, в който „Добро утро!“ е придружено с усмивка е празник.

Празник е всеки делник… и това ми е достатъчно.

Щастлива Нова Година! Бъдете здрави! Говорете, не спирайте да говорите, казвайте всичко, което мислите! Мълчането е най-голямото наказание, което човек сам може да си причини.

Утре ще стане чудо.

Още сутринта

ще ме прегърнеш лудо.

Следите ще разтопя.

Advertisements
Comments
5 Responses to “Делнични празници”
  1. Mari-ana каза:

    Щастлива Нова Година и на теб, Astilar!
    Никога да не свършва приказката, в която живееш! 🙂
    Празниците ти да бъдат делници, за да бъдат празници! 😉
    Прекрасно е последното стихче! Благодаря ти! Накара ме да се усмихна широко и очите ми да заблестят! 😀

  2. Svetlina каза:

    Много си грозна!
    И, ей, мени хепи ритърнс ъф дъ дей бифор дъ дей бифор дъ дей бифор 31 дисембъ 🙂

  3. astilar каза:

    Благодаря ти Мари-ана! Все така да блестиш и да се усмихваш! 🙂
    Светлина, не много. :mrgreen:

  4. вили каза:

    Прекрасна година те очаква, в която всеки ден с любимите същества е празник! Надявам се след нея да посрещнеш следващата без компрес, а с много приятели и без шоколад! 😉

  5. indra каза:

    честита ти новата година и на теб. много хубаво нещо си написала – едно такова сладко и солено едновременно, като лютия шоколад на lindt 😉
    да сте много щастливи заедно ви желая.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: