5-ти декември, 0:10 ч., момиче


Днес няколко пъти започвам да пиша и още толкова да бриша след това.

Ми, ей на вълнувам се и се усмихвам, и не знам от къде да започна.

Все от някъде…

Плодът е в седалищно предлежание. Планирано секцио за 5-ти декември в 7:30 часа. Ще ме секционира шефката на отделение Патологична бременност в УМБАЛ „Света Анна“. В отделението съм от седмица преди определената дата, обаче, понеже, защото са ми направени всички нужни изследвания и съм в отлично състояние, барабар с разположения в седалищно предлежание плод 😀 , в двата почивни дни (т’ва дето му казват уийййкееенд) ме пускат в домашен отпуск. В неделя вечерта – 4ти декември в 20:00 съм се заклела да се върна в отделението за вечерна проверка, обещала съм също да спазвам инструкциите от 22:00 да не ям и да не пия.

Обаче (постепенно се влюбвам в тази дума), аз не мога да ям и да пия от доста по-рано, щото ми треперят леко кюлотите от мислите за предстоящото събитие.

Към 22:30 се готвя да заспивам (да, бе), но нещо почва лекичко да ме боли корема. Е, нищо, ще мине – викам си, пък и не ме боли чаааак толкоз, че да плача от болка. 🙂 Десетина минути по-късно се сещам, че май не е много редно точно по този начин и точно там да ме боли. Отивам да споделя с дежурната акушерка и тя ми отговаря, че има лекар на етажа, който преглежда пациент в стаите и когато приключи ще дойде да ме прегледа. Сядам си търпеливо на диванчето и чакам. Не мисля, че чаках повече от две минути, а и изобщо нямах усещането, че бързам за някъде. 🙂 Прегледа ме жената (май по-млада от мен) и след прегледа даде няколко кратки разпоредби: „Има 4 сантиметра разкритие. Веднага санитар с количка. Не си събирай багажа, вземи най-необходимото, останалото ще ти го донесат утре.“

От тук натам всичко се случва шеметно бързо. Багажът ми си е събран и без това, заради планираното секцио за следващата сутрин. Сантарката ме качва в количката и носи багажа, асансьор, зала за подготовка. Студено ми е. Треперя. Треперя не, ами направо се треса. Забучват ми система на дясната ръка.

– От страх ли треперя? – питам сестрата

– Не. Треперенето ще се засили.

„Спокойно, спокойно, не е страшно мисля си“ и се разсмивам на отговора на сестрата.

– Не се шегувам, ще се засили. – успокоява ме тя.

Вливат няколко банки с незнайни течности във вените ми. Продължавам да се треса.

На операционната маса съм. Мислите ми са спокойни, не ме е страх. Напълно уверена съм, че всичко ще бъде наред, а и лекарите, и сестрите около мен са ми някак симпатични. Не усещам почти нищо, освен дръпването, за което ме предупредиха.

„5-ти декември 2005, 0 часа и 10 минути, момиче.“ – чувам над главата си гласът на акушерката, която не ме излъга, че треперенето ще се увеличи.

Докато ме зашиват се запознавам с малкото момиче, което тежи 2,480 кг. и е високо 48 см. Научавам, че вече е събрало 9 от възможните 10 точки в теста на Апгар. И ако ме питат, дали е възможна любов от пръв поглед, категорично отговарям – Да!

„Едо, две, три, сега.“ – Така две санитарки ме вдигнаха от операционната маса до количката и след това от количката до леглото в реанимация. Донесоха ми багажа и от там с все още треперещи ръце изрових мобилния си телефон.

– Ало, спиш ли?

– Не, не мога да заспя.

– Момиче е (и съобщавам размери) 🙂

– А кога ще е щастливото събитие?

– Ехо, вече си баща на дъщеря! Добре сме и сега спирам да говоря, защото треперя.

– Целувам те! Заспивай, за да си починеш.

Да, този разговор не е много смислен, но така ми тракаха зъбите от треперенето, че едва ли е било лесно да се разбере какво казвам. 🙂

Не заспах. Скоро треперенето престана и се зачетох в Баудолино. По някое време със стъпалата на краката си започнах да усещам студ и помолих сестрата да ме завие. Упойката си отиваше.

Днес в чест на празника премерих ръста и теглото на Кремена – 104 см., 15,200 кг. Три години по-късно вече не е седнала 🙂

100_1372

Advertisements
Comments
25 Коментари to “5-ти декември, 0:10 ч., момиче”
  1. rozabg каза:

    Ако щастието има определение,и ако може с тази дума да се даде определение на чувството,което изпитва една майка,това е гласа и одухотворения образ на рожбата и!Нека щастието не те напуска никога!!!

  2. vilford каза:

    😀
    ЧЛД, Клеми! Мнооого иглачки и мноооого игли за малката плинцеса!!! Целувки от бате Вальо (който в момента е заел същата поза)! Много да се ‘бичате с мама и тате и даже понякога да ги слушаш! 😉

  3. deni4ero каза:

    ЧРД и от нас 🙂 Не мога да се повторя от снощи, но пък ви пожелавм прекрасно и усмихнато плюс пищящо от кеф детство!

  4. Жени каза:

    Честит рожден ден на сладката пупийка!
    Много целувки от мен!!! 😀

  5. astilar каза:

    🙂 Благодаря на всички!

  6. вили каза:

    ЧРД на госпожицата, която не признава нормалните пози! Да е все така дива, сладка и много радваща мама! 🙂

  7. ЧРД и от мене. Да е жива и здрава. :-{}

  8. keklanka каза:

    И от мен, и от мен! Аз пък в първия момент помислих,че агент Нонч е родила 😀 Лелелеее, леле, чак се просълзих, пуууй,че съм се размазала. Да сте живи и здрави всчки и честит, честит празник на таткото, защото от три години е татко, на мамата, защото е от три години мама и на малък дечко.. защото от три години е направил света свят!

    • astilar каза:

      Кекланка, получаваш хиляди усмивки, защото позна, че светът е свят за нас от три години. 🙂 И докато Теди е най-добрата ти приятелка, ще ти бъде все уютно и усмихнато. 🙂

  9. Mari-ana каза:

    Честит Рожден Ден на малката сладурана! Да ви е жива и здрава, да ви радва, да се гордеете с нея. Честит празник и на вас!
    Много целувки, подаръци и смях. 😀

    • astilar каза:

      Благодаря, Мариана! 🙂 С подаръците да не прекаляваме, че се поразглезихме май. 🙂 Виж смях си осигуряваме взаимно и щедро.

  10. kalina каза:

    Ч.Р.Д. на Клеми и от мен. Мамо, да я слушкаш и гушкаш много. Нека всеки ден да бъде изпълнен със смях. Kiss

  11. Жени каза:

    Леле, ей сега забелязах Книжката… на снимаката… на Беатрикс Потър… страхотна е!!!
    Съжалявам, но не се стърпях… Ами Креми как няма да порасне страхотно дете като има такава мама (пък и тати 😉 ) 😀

    • astilar каза:

      Не разбрах защо съжаляваш? Това е книжка от моето детство, която си четем и препрочитаме с удоволствие. А мен също ме радва, (и същевременно ме изненадва) че Креми я харесва повече от новите книжки.

  12. deni4ero каза:

    аз пък си мислех, че само наш’те играчки са разхвърляни …

    • astilar каза:

      А, тези играчки са си подредени. Мога да покажа снимка на разхвърляни, ако я намеря в бъркотията, разбира се. 😀

  13. Павка каза:

    Сьс закьснение, честит рожден ден на малкото Сльнце и от мен!
    И честит празник и на трима ви, защото мисля, че раждането на дете е наи-великото нещо в живота ни!

  14. Яна каза:

    Щастлив рожден ден със закъснение и от Маруля-дребус и нейната майка. Хубаво е, че Клеми си е тръгнала сама, преди да я извадят. Значи наистина е била готова да идва. И тя била такава дребничка, даже по-малка от Марулята, ама ей на… ръцете ми вече са забравили колко малка беше *наистина*…

    Все така с пълна пала наплед, малка Клеми!

    • astilar каза:

      За честитене и празнуване закъснение няма 🙂 Съгласна съм, че е добре, че сама тръгна да излиза. Не само, защото и без това щях да прекарам безсънна нощ в задаване на въпроси, а и защото вероятно щеше да ми е криво, че съм я извадила по-рано от уюятното местенце за гушкане. Терминът ми си беше 5-ти декември и чаках до последния момент. 🙂
      А вчера по случай празника и разказах как порастнала и излязла от коремчето ми. 🙂

  15. Niili каза:

    на патеричка, но голамо честито и от мен! нека мъничката ти принцеса да е жива, здрава, усмихната, палава точно толкова, колкото трябва да бъде, и винаги, винаги, винаги да радва мама! 😀

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] 365*4 не съм човек, а майка. Сега съм по-спокойна, по-красива, по-търпелива, […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: