Положението се подобрява


„Всеки ден, във всяко едно отношение положението се подобрява.“ Тъй като цитирам Джон Кехоу, та дори и името му по памет, а имам мисли да го цитирам и друг път, но в по-конкретен разказ… само го споменавам, доколкото го използвах в заглавието.

Прекъсвам, за да успокоя Кремена, която плаче, не дере се от рев в 00:16 ч. на … не знам кой ден и каква дата е днес и нямам време да проверя точно сега.

Ама се оказа, че за пласчо плачела, не за мен та бързо успях да се завърна към подобряването на положението🙂

Имам много работа. Мравките напълно изчезнаха. Май предпочетоха да стоят гладни, отколкото да пренасят свещи, макар и ароматни. (Некои рошли, които имат проблеми с хлебарките, мо’е да пробват да ги ликвидират с подобна заплаха.😉 )

Голямата стопанка на малкия магазин за мечти вече има коледна украса и скоро пак ще си сменя хедъра. (Груба грешка в блогването според некои ветерани🙂 , ама смятам да я преживея наред с другите правила, които нарушавам тук, щото съм си вкъщи.)

Кремена плаче (не сега). Плаче, когато тръгвам за работа. Много драматично сяда на стол в кухнята, подпира си лактите на масата и рони крокодилски сълзи. Това е резултатът от повечето време, в което съм с нея. Днес, обаче разбрах (не, че не се досещах… ама разплакано дете е разкъсано сърце), че ме манипулира. Баба Неси (детегледачката Веси) донесе подарък за рождения й ден – Бамби плюшена играчка и Кремена не само престана да плаче, ами ми каза „Отивай, мамо. Пиятна лабота.“

Мумуна.

Баба Неси ще я сменям. (не само, защото Кремена казва мънинко, вместо мъничко.)

Включвам телевизора днес, за да си гледа Кремена „детското“ и той ми предава чалга от Планета. Аз ще я забраня с парола, ама това да го гледаш тоз отходен канал не е случайно, а жизнена философия.

Ами, това е. Обаче продължавам да мисля положително, защото (виж началото🙂 )

Здрасти!

Comments
7 Responses to “Положението се подобрява”
  1. Жени казва:

    Здравей и лека нощ!
    Най-обичам да чета такива статии!😀
    Целувки на мумуната!!!

  2. vilford казва:

    😀
    Аз пък си имам снимка на малката хитруша с летящ далматинец в ръка. Дааа, тези очички, ако са насълзени, могат да ти извадят душата.
    Сложи на канала на Планета – класическа музика, ще изкараш акъла на гледачката от Лох Нес.😛

    Преди да премина към заплахите към поверените ми хлебарки, трябва да ме научиш да докарвам строгия ти поглед.😉

  3. deni4ero казва:

    малкото манипулаторче, то, бе …

  4. вили казва:

    Здрасти!
    Може пък на мястото на Планета да сложиш Animal planet поне ще понаучи нещо и детегледачката. 😉
    Имаш статия да пишеш, а усещам, че не си осведомена. Та затова да ти обърна специално внимание http://wili6521.wordpress.com/2008/11/28/kreativ-blogger/
    Лека нощ!

  5. astilar казва:

    Жени, целунах я от името на една пеперуда. И се започнаха едни разговори:
    – Коя пепеуда ме целува?
    – Тази. (показвам аватара ти)
    – Касва е, мамо! Защо ме целува?
    – Защото си добра.
    – Добла ли съм? Аз я не познавам.🙂

    Вилфорд, тази снимка и аз я имам😀
    Май не мога да размествам подредбата на каналите, за това съм се ориентирала към закрючване с парола.🙂
    Да те науча на строгия ми поглед ли? Е, на краставичар краставици не ща да продавам.😉

    Вили, тъкмо покрай споменаването на Планета си мислех да разкажа за една отдавнашна случка със сестра ми.
    Срещнала в Сърбия някакъв много известен фолк певец, който се изненадал, че не го познава и заобяснявал, че негови песни редовно се въртят по канал Планет.
    – А, по Animal Planet ли? Много го харесвам, но не съм Ви виждала.🙂
    Да, знам, че имам да пиша, осведомена съм и още как🙂, дори съм захванала чернова, но ще я допиша и публикувам, когато…

  6. Яна казва:

    И Марулката плаче, когато ме няма. Напоследък по-често ги оставям да се гледат двамата с татко й и колчем се обадя – тя реве. Еми, няма цици баща й, и това е😉

    • astilar казва:

      Яна, не е до циците, да ти кажа🙂 И разказвам случка, която щях да разтегля в отделна публикация (то не пречи пак да го направя, де🙂 ). Излизам за първи път след раждането (и денонощните дежурства) сама, оставям Кремена заедно с баща й. Мисля, че беше на около 2 месеца. Излизането ми е някак трескаво с ентусиазъм до първите 600 метра, после забързано мотаене из близката Била и завръщане отново с ентусиазъм. Още от асансьора чувам как Кремена реве. Втурвам се вкъщи, събувам се, събличам палтото и влизам в спалнята – що да видя? Тате Маин говори по мобилния си телефон с дясната си ръка държи дрънкалка, която вее високо над главата си (сещаш се колко я вижда бебе на 2 месеца)🙂 , а милото бебе от ритане и дране си е навряло двете крачета в единия крачол на ританките + наакано милото и за това реве, а не за да го забавляват.
      Познай колко виках и колко време мина преди Клеми да остане пак сама с баща си.
      Хем е смешно, хем не е. Мъже, к’во да ги правиш.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: