Това май не е края


През октомври и ноември си имах грижи. Да взема решение се оказа далеч по-лесно от това да го съобщя на тогавашния си мъж, а да не говорим за реализирането му.

Последваха, дълги, тежки и безсмислени разговори, които имаха за цел да ме разколебаят, но напротив само затвърдиха решението ми. След неговите въпроси: „Къде ще се местя сега, идва зима? Не може ли да изчакаме до пролетта?“, ми стана пределно ясно, че ще трябва да се преместя аз. Търсенето на квартира не е измежду любимите ми занимания, в добавка на това, че изобщо нямах свободно време…

В този период се регистрирах и в сайт за запознанства:mrgreen: , просто защото познавам хора, които са срещнали половинките си по този начин, та си мислех, че може и на мен да се случи.

Разговорите по телефона с Марин намаляха, както и посещенията ми в неговия офис. Нямаше нужда от тях, защото беше започнал да се справя сам. Пътуваше Агент Нонч и доколкото беше в течение на събитията около мен с най-добри намерения се опитваше да разбере повече за Марин. Тя е много забавен човек🙂 , освен че е постоянно ухилена, не спира да говори, да задава въпроси, а често и сама да си отговаря, когато събеседникът  й се позабави малко. Въпреки настояванията ми да я зареже тая работа, щото в момента си имам други грижи и хич не ми е до любовни авантюри (хм, регистрацията в онези сайтове не показва това), тя не само, че не се отказа, ами дважди се амбицира. Ей, по три пъти на ден (най-малко) ми звънеше, докато е в Стара Загора. Информираше ме за всичко излишно подробно, по едно време имах чувството, че знам и колко често ходи до тоалетна.😀 Сред целия поток мога да отлича новината, че в момента не е обвързан и няма приятелка, че живее с родителите си (това не го приех много положително) и рождената му дата. Тук беше моето „хлъц“ и истинско разтреперване, защото рождената дата на Марин съвпадаше с рождената дата на този, когото напусках (с разлика в годината). Също така беше с ден преди датата на раждане на Агент Нонч и Кари.

Винаги съм вярвала, че няма нищо случайно. Знаците са навсякъде около нас и само ни трябват сетива, за да ги открием и разтълкуваме. (Исках да напиша очи, за да ги видим и ум, за да ги разтълкуваме, но ми е ясно, че не е достатъчно.) Нужно е също и търпение😉 , и още куп неща… Та, тогава просто прибрах този знак в джоба на интуицията си като таен талисман, за да проверя какво ще ми донесе, дали късмет или разочарование.

С Марин се срещахме няколко пъти по време на пътуванията ми в други градове в неговия регион, веднъж дори пихме кафе, докато аз чаках Феята да приключи с работата си, за да ме върне в София, а той чакаше да стане време за автобуса към Стара Загора.

Късметът ми наистина проработи. Родителите на „моето вдъхновение“ – София приключваха с ремонта на новото си жилище и бързаха да се преместят от старото преди да е завалял сняг. Не беше нужно да ги увещавам дълго, за да се съгласят да наема апартамента им, дори ми помогнаха да си пренеса багажа в началото на декември.

Бях в еуфория. Съобщението „Подреждам нов дом и усещането е страхотно!“ изпратих до почти всички контакти в телефона си. Получих много писмени пожелания за успех и няколко устни. Едно от обажданията беше именно от Марин и ме споходи „прозрението“ за двупосочното действие на Агент Нонч.

(Ето тук мислех да прекъсна разказа, за да го продължа по-късно, обааааче не съм звяр😉 и не искам да имам принос в затлъстяването на шефката😉 , не искам и овълчени фенове на гарата😉 ,  гледам Вили ми е поставила срок – до утре вечер!:mrgreen: , а търпението на Мариана, Жени и „култивираната“ Шувил😉 си заслужават награда🙂 )

Няколко дни по-късно отново се озовах в Стара Загора. Този път пътувах сама и пристигнах към седем вечерта, този път Марин знаеше, че ще пътувам и ми звъня няколко пъти през деня, за да пита къде съм, кога ще тръгна, кога ще пристигна (приятна загриженост, нали🙂 ). От автогарата взех такси до хотела (същия, за който споменах някъде в началото) и от там му се обадих, че съм пристигнала. Обичайно беше тогава за мястото, където работехме, ако някой колега е сам в командировка, домакините да вечерят с него. (Хубав обичай, който след това другаде не съм срещала.🙂 )

„Абе, има мач тази вечер…, ще разпитам, дали някой от колегите е свободен. В краен случай ще отидем в ресторант, където има телевизор. Хайде да се чуем след час.“

Чухме се, да. Никой от колегите не беше свободен😀 .  Като започна да ми обяснява по телефона на къде да вървя, къде да завия и т.н. указания, аз чистосърдечно си признах, че ще се загубя, та ако е толкова близо, колкото твърди…, да дойде да ме вземе от хотела. В средата на декември често е студено🙂 , а и докато вървял към мен се сетил, че е 8-ми и заведенията са пълни с празнуващи студенти. Да са живи и здрави младите!🙂 Та седнахме в ресторанта на хотела, където имаше места (не и телевизор), за да вечеряме на бързо и да ходи да си гледа мача.

Малък ресторант, с камина, с малко посетители и отлично, деликатно обслужване.  Започнахме да говорим за работа, после за хора, после за приятели, после пак за работа, после за филми и книги, пак за работа, след това за свободата и простотата на живота, за малките неща, които те карат да се усмихваш. (Как ли е завършил онзи мач? 🙂 ) Говорехме, говорехме и имах чувството, че съм срещнала приятел, с когото се познавам от дълги години, но не сме се виждали отдавна.

„Още щом започнахме да говорим забравих за мача и не бързах да си тръгвам. Не разбирах всичко, за което ми разказва, но въпреки това можех да довършвам изреченията й в мислите си. Когато направеше пауза знаех как ще продължи. Усетих отново връзката си с необяснимите неща, силата на нещо, което внезапно изниква в съзнанието ти без да има очевидна връзка със случващото се в момента. Да това е, случва се точно това, което ми се струва – алхимия или метафизика.

– Дай ми ръката си. Ще дойдеш ли да те гушна?

– Да. Най-сетне. Най-сетне го каза.“

Има едно „обаче“, за което наистина ще разкажа по-късно. То е свързано със забраната за лични връзки на работното място, освен ако не са тайни, де.🙂

Comments
26 Responses to “Това май не е края”
  1. вили казва:

    Това е много хубаво😉 Радвам се за теб! И ще чакам продължението.

  2. astilar казва:

    Ей, не можа да се стърпиш до вечерта, даже!😀

  3. вили казва:

    Ей, аз толкова рядко сядам през деня и ти ми се скара, че не чакам. Ами нетърпелива съм. Надуших, че си написала нова част 😀

  4. vilford казва:

    🙂 Хубаво! Сладко! Надявам се – за цял живот!🙂

  5. astilar казва:

    Така изглежда, Вилфорд.😉

  6. keklanka казва:

    Даже и аз не могааааа.. всичко си следя, от-до.. ей на, показах се!

  7. deni4ero казва:

    ейййй … звярът си остава звяр😛 😛 😛 😛
    сериозно сега – много, много се радвам за тебе🙂

  8. Жени казва:

    И докато чета всички тези части пред погледа ми са снимки- онези, които беше публикувала ти- с пръстчетата😉
    Имам основание, нали?

  9. astilar казва:

    Жени, моята крехка ръчица и неговата лапа ли имаш предвид?😀
    Да, те са на онези снимки.🙂

  10. deni4ero казва:

    сещам се и аз за тях и как си мислех колко влюбени са тез лапища с тез ръчици🙂

  11. Svetlina казва:

    Може ли да кажеш на Агент Нонч телефона ми?

  12. Яна казва:

    Аз отдавна не бях минавала и що за приятна изненада – 3 „серии“ наведнъж. Признавам се за стара клюкарка. По изключение хепи енд-ът не ми звучи сладникаво. Може би, защото е хепи бигининг, всъщност.

  13. Mari-ana казва:

    Прозвуча ми като в приказка astilar. „И заживели щастливо…“ Пожелавам ви го от все сърце!🙂 Обаче не каза възрастта. Може да е в последната част,а?

  14. astilar казва:

    Светлина, мога, ама е малко заета в девети месец🙂
    Яна, освен че е бигининг още не е енд🙂
    Мари-ана, приказка е – без край🙂 А за възрастта… тази приказка започна преди пет години.

  15. Val казва:

    А, история за любов – щастлива!🙂 Колко се радвам! Благословени да сте и бог да ви пази!

  16. vilford казва:

    Eй, опасна работа сме! Не стига, че чухме твоята и отчасти Неговата гледна точка за историята, ами още малко и ще ти се качим на главата да чуем разказа и на агент Нонч по темата. (За Емма разбрахме, че събитията са й убягнали😉 )
    А сега сериозно – миналата нощ в един часа съм ти висяла в блога да прочета всичките части (този път накуп), че много мило ми става колко сте щастливи.

  17. Mari-ana казва:

    Идеята агент Нонч да разкаже историята от нейната гледна точка е страхотна. Не можеш ли да я придумаш да го направи astilar? Искам о-ще, о-ще.😀

  18. Павка казва:

    Да! Наистина е страхотно да се прочетат всички части накуп! И с право всички имат желание да четат още, и още…Желая ви много,много щастие,astilar!

  19. 6efa казва:

    ima6e po edno vreme taakva blog igra. nqkoi rakazva istoriika ot okolo 2 abzaca, drugite q prerazkazvat ot ne4ie 4ujdo lice. primerno… dvama v restoranta… ediniqt, drugiqt, jenata na ediniq, muhata, servitiora, taksidjiqta…
    aide da probvame ne6to takova na terasata, a?

  20. astilar казва:

    Вал, благодаря!
    Вилфорд, забелязвам, че освен търпение си „култивирала“ и самокритика😛 Бравос и благодаря!🙂
    Мариана, идеята може и да е страхотна, обаче неосъществима до средата на януари. Бременността и не е от леките и не бива да се вълнува, поради което ще прочете (ако иска)този разказ, чак когато се роди бебчето й.
    Павка, благодаря!

    Шефа каза!😀 Идеята ми се струва интересна и подходяща за Терасата, а и да не беше така, не бих посмяла да противореча на шефа.😛
    Давай, Шефе!😉

  21. Mari-ana казва:

    Стискам палци и ú пожелавам успешно и леко раждане. Надявам се, че ще ни информираш, когато това се случи.🙂 Аз ще чакам търпеливо, Агент Нонч да напише своята част от историята, когато може.

  22. Хихи, ще чакаме да мине средата на януари. Не познавам агентката, но обикновено, когато страничен наблюдател разказва такава история е доста … интересно и забавно😉 Особено ако е с щастлив край.🙂

  23. deni4ero казва:

    аре, де … къде се загуби? С мравките ли се бориш още?

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] че не го притежавам. Astilar уж свърши с разказа си, а го остави с отворен финал. И разбира се аз искам о-ще. Vilford постоянства с еднакви […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: