Когато го видях за първи път


Когато го видях за първи път през лятото беше с костюм, вратовръзка и огромна офис чанта. „Ти пък, за къде си тръгнал?“ – помисли си рошавата ми глава от „висотата“ на размъкната тениска и протритите джинси.

Той се беше запътил за интервю. Хм.

Когато я видях за първи път с онез скъсани дънки, се смееше и говореше с някакъв тъмен субект с надпис на тениската „I survived in Cambodia“.  😉

„Бре, къде съм попаднал?“ – помислих. „Тези изглеждат твърде несериозни, за да работят тук.“

Ха, ха.🙂

Взеха, че го наеха.🙂 Аз помрънках малко. Малко🙂 до първия sms от Indra до Феята с текст „Марин ще живее!“.

А, добре. Той ще живее, а аз? Ще живея ли и аз? Някой интересува ли го, че Богинята на Excel е със силно главоболие, почти с проскубана от дърпане коса и със сенки под очите от дълго висене пред компютъра, за да отговоря на въпроси от рода на „Къде са ми стрелкичките?“ (това са едни филтри в Ексел). Забавляваха се всички, докато отговарях. Признавам, забавлявах се и аз, защото в дългите телефонни разговори разбрах, че срещу мен има човек, който иска да се научи. Има човек с чувство за хумор и много важно – човек, който знае за недостатъците си и ги признава със смях.

Така започва една дълга история, която ще продължа да разказвам бавно. Бавно, за да й се насладя отново.🙂

Comments
13 Responses to “Когато го видях за първи път”
  1. vilford казва:

    Историята започва интригуващо, защото „лирически герои“, които си признават недостатъците вече почти няма. Ще чакам продължението.

  2. deni4ero казва:

    еййй, дочках и аз

  3. Светла казва:

    Слушам и се кефя на щукатливото поднасяне…

  4. Жени казва:

    И аз, и аз чакам…

  5. indra казва:

    хахахахаа… как внезапно ме върна към онова време…
    и аз го помня – с вълненото сако в началото на лятото. и после, вече на местна почва – хм. хм!? и взе, че оживя…
    и си намерихте стрелкичките, и заживяхте щастливо.
    май е време за спомени – снощи пихме чай в апартамента с катя.

  6. kalina казва:

    Много интригуващо. Пиши, че ми стана много интересно.🙂

  7. вили казва:

    И аз като всички заинтригувана… И чакам…😉

  8. Щом и аз съм заинтригуван от такива момичешки истории, значи имаш талант за писане на истории с продължение.

    Какво става по-нататък бре???

  9. Svetlina казва:

    Няма нищо момичешко във вълнено сако през лятото🙂 И аж, и аж любопитна!!!

  10. astilar казва:

    Хи, хи, хи🙂

  11. Амиии … не оставам с това впечатление😉
    Айде бе, жена, изядох пуканките🙂

  12. deni4ero казва:

    аре, деееее … ни мож нъ мъчи тъъъъъййййй

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] си спомних, Обичах – обичам, Хора разни   Това е разказ с […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: