За един фар


Преди месец и нещо, в една тъмница придружена с проливен дъжд, организирах близка среща между фара на колата (наричана до скоро скромното ни МПС) и един пътен знак забраняващ паркирането.

На знака нищо му няма, т.е. здрав е. Същото може да се каже и за фара, на фара нищо му няма – нито стъклото, нито крушките, абе нищо му няма.

Щом изгря слънцето, отивам аз в магазина за авточасти, където работи един приятел и казвам: „Добър ден, може ли един десен фар за Форд Ескорт Комби 16V, произведен през ’95-та?“ Цялото заглавие си го бях записала на листче, та за това изречението прозвуча гладко и уверено. Всички клиенти (до един мъже) впериха погледи в мен и се опитаха с неловки усмивки да прикрият мислите си: „Жена шофьор, майко мила!“

Приятелят естествено е предварително запознат с историята за срещата със знака и му е много забавно. „Какво да може един фар?“ – ме пита, след което отива при колата, за да се увери с очите си, че счупен е преден десен фар, а не заден ляв стоп примерно.

„Ще го доставим до седмица.“ – казва.

Изминава тази седмица и отивам да взема от магазина въпросния фар, който се оказва с размерите на телевизор. Отварям кашона и казвам – „Не, този фар не е същия!“ Приятелят ме гледа с насмешка, но тъй като продължавам да протестирам, изважда фара от кашона и го носи при колата. Повторната демонстрация на пълното (не)доверие, което има в мен започва леко да ме нервира.

„Хм, този фар не е същия!“ – и започва да се почесва, дето не го сърби (любим жест) – „Ще ти поръчам нов, то има само още един вид, така че вече няма да сгрешим.“

Отивам отново след три дни, предварително ми е уговорил час в сервиза, така че само грабвам кашона и „отлитам“.  Сред шеги и закачки един монтьор ми откача остатъците от стария фар и се залавя да поставя новия. Аз се мотая наоколо и избягвам да го гледам в ръцете, докато работи, щото знам колко е неприятно. По едно време чувам: „Ъ, ъ, ъ…, ми той…, той…, той тоя фар…, той тоя фар не става…“

Поемам си дълбоко въздух преди да продумам: „Как така не става?“

„Ела да видиш. По-малък е.“ – показва ми човекът.

Да, очевидно е по-малък от дупката, която вече съвсем напълно е зейнала в предната дясна част на скромното ни МПС. Прибирам си чарковете в багажника и отпрашвам обратно към магазина за авточасти, където вече ме очакват с не особена радост. (Ми, к’во съм виновна аз, че един фар не могат да уцелят?) Връщам новия фар и им връчвам стария, за да си препишат номерата от него и (ако може) трети фар да не се налага да връщам. Преписват си те, каквото им трябва и започват да звънят по разни телефони, за да издирват въпросния фар. Аз седя в средата на магазина и този път отказвам да мръдна от там, докато не разбера ще имам ли фар, ако да – кога? От подслушаните разговори разбирам, че има проблем. Разбирам, че колата ми била някакъв междинен спортен модел на Форд, за който части ментета не се произвеждали, а оригинални не внасяли, защото бил рядък модел. От дума на дума ми призлява все повече и се оказва, че правилно съм разбрала – ФАР НЯМА! Съветват ме да обиколя автоморгите, ако там случайно има. Случайно – дума, която ме плаши.

Прибирам се вкъщи и вдигам скандал на мъжа ми (естествено) за това, че е купил точно такава кола, дето даже фарове няма за нея! Той ме успокоява и обещава да ме отмени в обиколката по автоморгите.

След дълги обиколки и познатия отговор няма, най сетне един човек казва: „Чакай. Т’ва е за Косуърт. Май имах някъде един.“

В понеделник закарах Колата в сервиза, за да й монтират най-сетне предния десен фар.

Вече не съм ядосана на мъжа ми, защото е купил рядко срещана кола. От няколко дни се опитвам да намеря повече информация за Комби Косуърт и не откривам нищо. Радвам се, че колата е в добро състояние. Ще се старая да маневрирам по-прецизно (трудна работа🙂 ), за да си нямам повече проблеми с фаровете.🙂 И никога повече няма да я наричам „скромното ни МПС“. Кой знае, един ден може пък и наистина да се състезавам с нея – нашата уникална кола.🙂

Comments
11 Responses to “За един фар”
  1. вили казва:

    Eто една шофьорка, която сама ходи по магазини и сервизи, но както винаги се гледа с недоверие на жените-шофьорки! Гордея се с теб!😛 Аз освен да наливам бензин и да посещавам автомивки(и това поне от 2-3 години май не ми се е случвало) друго не върша.😉

  2. Муниконтин казва:

    A може един ден да наддават крупни суми на търг за нея!😉

  3. vilford казва:

    😆
    Toва с недоверието към женското мнение (особено по технически въпроси) ми е толкова познато… От години съм решила проблеми в къщи, като казвам точно обратното на това което мисля, когато мъжа ми ми иска мнението. В резултат става точно това, което искам, без никакви спорове. Но с непознати тази тактика е много опасна.😉

  4. deni4ero казва:

    по средата на поста вече се заливах от смях, не питай до края кво стана

  5. astilar казва:

    Вили, преди десетина години си имах кола, но си нямах мъж и съм доста наясно с устройството на автомобила (пак беше Форд). Сега имам мъж, който си има служебна кола и рядко се грижи за личната ни.🙂 От друга страна, специално в историята за фара, обиколката по магазини и сервизи беше с възпитателна цел: „Аз нали ти казах да отидеш с такси, хайде сега…“ и т.н.🙂
    Муниконтин, много си права! Ефтинко си я купихме ние колицата, ама ако ти кажа, че от цената на фара ме заболя сърцето.🙂 По-скъп е от нов! А пак с възпитателна цел, трябваше да отделя от фонда „и аз съм човек“ и вместо ботуши и чанта да си купя фар🙂
    Вилфорд, аз просто гледам лошо и ако много ме нервират отварям разговор за датчика на дроселовата клапа.🙂
    Деничеро, ей зарад тоз фар не можах да дойда до Пловдив.
    Сакън, не разливай бирата😛

  6. вили казва:

    Затова се гордея с теб! Мъжът ми ми показва някои неща, но аз май не запомням нищо😦

  7. deni4ero казва:

    то не остана за разливане … докато дойдеш😛

  8. Радвай се бе, жена, на редкия модел – знаеш ли след 50 години какви пари ще струва? Тръгнала да се кара на мъжа си за инвестицията!!!🙂

  9. astilar казва:

    След 50 години🙂🙂🙂
    А на мъжете профилактично не е зле да им се поскарваме. За всеки случай.😀

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] няколко дни четейки за перипетиите на Astilar около един преден десен фар и за радиото на Василев, което не се чува, когато излезе […]

  2. […] дъждовна вечер с чадър в ръка. За всички, които са чели за фара и мислят, че ходя на работа само, когатато вали :)  […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: