Въображаеми


Първи се появи Капитан Хук (Питан Ку в оригинал). Застана кротко в коридора зад входната врата. Всъщност нямаше и да го забележа, ако Кремена не ме беше извикала, за да ми го представи най-тържествено. След това бурно започна да му обяснава нещо и доколкото разбрах той заплака и избяга. Продължи да се връща през следващите няколко дни, но все така бързо се разплакваше и си тръгваше… докато един ден просто не се върна. 🙂

*

От няколко дни ни посещава Пигьосник. 🙂 След известни уточнения стана ясно, че не е пакостник (както аз си мислех), а Магьосник. Та, Пигьосника пристига обикновено, докато готвя в кухнята. Застава до вратата и предизвиква следния диалог:

– Мамо, мамо, Пигьосника иска да ми вземе кучето. Аз го гушкам. Мамо, иска да вземе мен! Гушни ме!

Гушкам.

– Мамо Пигьосника иска да вземе и чашата с вода.

Гушкам и чашата.

– Той вече е добъл! Мамо, добъл е!

🙂 Пристига лош и си тръгва добър. Пигьосническа работа 8)

**

Марти и сега е тук. Той не е въображаем. Съвсем реално приятелче от морския бряг е. Само присъствието му вкъщи е въображаемо. Марти идва, за да си играе с Кремена. Понякога, обаче е палав и излива чашата с вода на Кремена. А тя, милото невинно дете, настоява да не му се карам! И през ум не й минава, че бих се скарала на нея за тази беля 🙂

***

Кулчо Кълчо е моят фаворит! Той идва, за да гони зайчето. Все не успява да го хване…, ама не им знам историята в детайли, защото всеки път, когато чуя името му в изпълнение на Кремена се заливам от смях.

Вие познахте ли го?

Advertisements
Comments
5 Коментари to “Въображаеми”
  1. Жени каза:

    E, как да не го познаем Кумчо ти Вълчо(?) 😉
    Винаги съм завиждала на децата, които са имали въображаеми приятели- аз нямах 😦

  2. вили каза:

    Да, познах го и аз. А тази снимка на хедъра да не е от „надежда, надежда за всички“? 😉

  3. deni4ero каза:

    xaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxa … и аз се залях от смях аз си го представям как се кълчи кулчо кълчо хахахахахха … много ми хареса, коко наля (много благодаря, както казва Деничето)

  4. vilford каза:

    😆
    Aко щеш вярвай, според баба ми, моят баша е казвал Вълчо-Кълчо като малък. Аз умирах от смях като го чуя. 😀

  5. astilar каза:

    Аха 🙂
    Това е отговор за всички 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: