Без


Странно нещо е паметта. Обажда се, когато не я питаш и иска да разказва, вместо мен. Ама съвсем без мен не мога да я оставя да говори, че знам ли какво ще натвори. 🙂

Прочетох публикацията на Вили и си спомних за една случка, която разказвах в продължение на месеци след случването й. Едни мънички мисли, които преобърнаха живота ми. Просто.

Ранна есен, леко хладно. Озовавам се на автогарата в Габрово в компанията на един куфар, дамска чанта и чанта с документи. Търся начин да се придвижа до Стара Загора (все още и ни най-малка представа си нямам, че ще живея тук след 5 години:) ). Опитвам се да издиря някакво разписание за движението на автобусите, от което разбирам, че последният автобус за СЗ е заминал преди минути. Следващият е за Казанлък, от където с малко повече късмет мога да намеря транспорт и към крайната ми цел. Любезната служителка от гишето за билети (тук „любезната“ е пълна художествена измислица) ме уведомява спокойно („спокойно“ също е художествена измислица), че не продава билети за въпросният казанлъшки автобус, защото той идва от Русе (май) и не е известно, дали в него има свободни места. (Още едно отклонение, за да уточня, че по онова време мобилните телефони си бяха съвсем разпространени и навлезли в ежедневието.)

С цел по-лесно преборване с тълпата при пристигането на автобуса прибирам всички по-малки чанти в куфара. В джоба на якето остават само портфейла, телефона и цигарите ми. Благодарение на този хитър ход успявам да се снабдя с билет и дори да седна в автобуса, който впоследствие се оказва претъпкан (май качиха всички пътници). Потегляме към Шипченския проход. Завои, които ми си струват безкрайни и още повече ме отдалечават от мисълта, че ще успея за последната маршрутка от Казанлък. И така… На един завой автобусът спира, ей така по средата на шосето и от разговорите разбирам, че багажника му се е отворил и разни части от съдържанието му са изпопадали на завоя. Слизат някакви хора, събират багажите, затварят капака и отново потегляме, за да пъплим по завоите. Тук започва и моя вътрешен монолог, който първоначално измества притесненията ми за последната маршрутка, а по-късно ги възвръща с двойна сила.

„Ами ако…, ако куфара ми е паднал преди да разберат, че багажникът е отворен? Ами ако не са го видели и е останал на шосето?“ Прехвърлям наум какво има в него. „Тоалетните принадлежности – лесно ще си купя нови. Дрехи – е и дрехи ще си купя, макар че онзи панталон ми е любим и такъв няма да намеря, нищо де…, той и без това ми е малко голям. Бижутата – ще ми бъде мъчно за тях, но не са скъпоценни. Бързовара и кафето – все ще има къде да пия кафе сутринта. Документите – мога да ги възстановя без записаното на ръка по тях… и това мога да възстановя.“ С всеки завой все по-лесно приемах мисълта, че вече нямам багаж, с всеки завой започвах да гледам все по-филосовски на тази загуба. След като прежалих всичко в куфара, започнах да пренасям ситуацията към тогавашния си живот – мога ли да живея без тази къща, мога ли да живея без тази музика, мога ли да живея без тези книги, мога ли да живея без него, мога ли да живея без градината. Признавам, че на всички въпроси в крайна сметка отговорих положително (най-трудно прежалих градината).

Пристигнах в Казанлък готова за ново начало. Без багаж.

Куфарът ми, разбира се, си беше там. Доста тежък, както и преди да го кача в автобуса. В него, обаче, вече нямаше нещо без което не мога. Грабнах го и хукнах към Стара Загора, където един колега много се смя на разказа ми… и сега все още се смее. 🙂

Advertisements
Comments
14 Коментари to “Без”
  1. vilford каза:

    Рали, евала за разказа!!! Направо ти свалям шапка! Много ми хареса и ме размисли…

  2. вили каза:

    И мен ме замисли. Замислих се че сме жертви на битието си, а не би трябвало. А най-важното от всичко е да сме здрави, всичко друго се купува с пари, а парите се изкарват, но ако си здрав…
    Браво на теб, че си подходила философски в случая!!!! 🙂

  3. Страшно силно ме размисли! Пак ще си го прочета!

  4. indra каза:

    спомням си я тази случка… и как после я разказваше на терасата на по цигара. тогава и аз още пушех, а електронните цигари май и в проект не бяха… понякога ми липсва онова време, макар че и без него мога 😉

  5. Svetlina каза:

    😀 Хех, разкажи още за градината 🙂

  6. Графът каза:

    Жена ми си имаше една любима английска поговорка: не се ядосвай за бедата докато тя не дайде да те ядоса! 🙂

  7. astilar каза:

    @vilford, Вили, Муниконтин, то и аз се размислих от спомена. 🙂
    @indra, вероятно тогава още по интересно съм я разказвала 🙂 Като минаваш през СЗ, звънни да изпушим по един елекронен тютюн 😀
    @svetlina, може и да разкажа някой ден, кой знае 🙂
    @Графе, в случая и предвид последвалите събития се радвам, че не съм знаела за тази поговорка. 🙂

  8. deni4ero каза:

    Графе, тва нещо като нашето да жалиш за нероден Петко, май, а?

  9. allmera каза:

    Харесват ми историите ти. Олекна ми някак след твоето „Без“ 🙂
    Ще те ед-на при мен, не защото ти си го направила, а защото ми харесва как пишеш 🙂
    Поздрави!

  10. astilar каза:

    Здравей, allmera! Радвам се, че ти харесват историите. Понякога разказите се получават, друг път не съвсем. Нормално. 🙂

  11. Яна каза:

    И мен ме усмихна, че днес съм нещо на вълна нещата, които си мисля, че ми трябват… а дали наистина ми трябват или само така си мисля…?

  12. astilar каза:

    Яна, само ти можеш да отговориш на този въпрос. 🙂 Ако нещата са вещи и щом се замисляш, значи определено не ти трябват. 🙂
    С хората и чувствата е по-деликатно, ама ти това си го знаеш. 🙂

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] с ненужни неща Прочетох вчера за куфара на Astilar и си представих как всеки от нас отваря куфара на […]

  2. […] ще съм си отговорна аз. По това време преживях и пътуването през Шипка. […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: