Старецът и морето


Лодката стара в хангара отдавна лежи,
може би сънува морски бури.

Ти защо стоиш, пушиш и мълчиш,
твойто море май ти отне младостта?
Още си тук, само че друг е света.

Хайде, Старче, в ръце да се вземеш
и отново на път да поемеш,
не от лудост, не за слава,
просто пътят продължава.

Тихо в мъглата се буди южния град,
ранен фар заплита тънки мрежи.
Ти защо стоиш, пушиш и мълчиш,
твойто море май ти отне младостта?
Още си тук, само че друг е света.

Твоят дом е градът край морето,
ето пристана бял откъдето
към надежди и миражи
тръгват всички екипажи.
Към надежди и миражи
тръгват всички…

Хайде, старче, в ръце да се вземеш
и отново на път да поемеш,
не от лудост, не за слава,
просто пътят продължава.
Не от лудост, не за слава,
просто пътят продължава.

Текст – Иван Ненков

Снимка – Astilar

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: