Дошло е време за – блог, никнейм, аватар


Как разбрах, че е дошло ли? Ами доживях Indra Macondo да напише коментар (дори повече от един) в блога ми!🙂

Не се шегувам, защото без нея нямаше да има ни блог ни чудо…

Зарази ме и направих първия си блог в Оpera с намерение да разказвам как расте Кремена и да четат всички, вместо да питат и аз като „вълшебна латерна“ да повтарям едно и също. Няколко месеца по-късно изтрих цялото съдържание на блога, не запазих нито една от написаните статии, за което сега малко съжалявам.🙂

Никнейм-а ми е доста стар и вече почти няма нужда да казвам, че това е моето име, но наопаки (Ralitsa – Astilar). Може би с ръка на сърцето трябва да призная, че не се идентифицирам изцяло с Astilar. Харесвам я, но не винаги. Например тя твърде бързо „се пали“, понякога и една дума е достатъчна, за да седне пред компютъра и да затрака по клавиатурата.🙂 Аз за разлика от нея съм търпелива, с премерени жестове и обмислени думи. Именно тя е причина за създаването на този блог, тя провокира Ралица и май е по-добре да не й се сърдим. 🙂

Та…, този блог е още в крехка възраст, още не е ориентиран в света на възрастните, често плаче или се смее без причина, понякога изпитва болка, която не може да изрази. Този блог е дете и заради това успявам да прогоня прокрадващите се понякога мисли „да го зарежа“. Не знае защо се е появил, няма определена цел. Съществува – просто.

Аватар – това озъбеното на снимката в Opera съм аз, а плешивото до мен е Кремена.🙂 Неузнаваеми сме🙂 и точно за това  бях избрала тази снимка за първи аватар.

Тук започнах с един снежен човек, който бях снимала с телефона, освен че беше подходящ за зимните условия, беше подходящ и за прикритие на неопитността ми.🙂 С него се случи това, което през пролетта се случва с всичкия сняг – стопи се. Ние пък порастнахме и сме доста по-независими една от друга (аз и Кремена). Тя вече не е залепена за мен като „гербова марка“ и може би е време да я освободя от отговорността да бъде съавтор на блога (главен герой, разбира се, ще си остане🙂 ) Да, скоро ще си сменя аватара, идея нямам какъв ще бъде новия.🙂

Как си представям „другарите“?🙂 Трудно ми е да се абстрахирам от последващите впечатления. Спомням си, че когато за първи път попаднах в блога на изобретателката на играта Шувил прочетох публикуваните в него логически задачи. След прочетеното си представих висока жена с академичен вид.🙂 В последствие се оказа, че съм сгрешила само за височината. Малко по-нататък, а и до днес в „неформален чат“ я наричам Шугавото Вили, заради последвалите впечатления за неизчерпаемата й енергия, за разнообразието в мислите и действията й.

„Другото Вили“ е именно виновничката за това да се чудя какво да си изсмуча от пръстите по темата, вместо да се гушна до Кремена и да спинкам сладко, докато вън тихо вали. Вили си я представям по-голяма от мен с около 10 години, (Сега си давам сметка, че това май е разликата в годините на дъщерите ни.🙂 ) сериозна, улегнала, мъдра, с вид на човек, когото с нищо не можеш да изненадаш; човек, който не само знае какво иска, а знае и как да го постигне.

Винаги ми е било интересно как Светлина избра да събере точно тази компания на Тайната тераса? Самата Светлина си представях, че наближава 30-те години. Когато по-късно разбрах, че е още тинейджър, много си се смях. Ама така е като не ровя много из снимките…

Последно:

Astilar каза: Уф, а и как да те опиша трябва да мисля🙂
bandzo каза: мене пък що?
bandzo каза: ти си пиши там за аватарите
Astilar каза: ха, ха, нали такова е условието на Шугавото Вили🙂
bandzo каза: как как? – рошава, закръглена, с престилка и схлупена, боса и бременна, ето как
bandzo каза: аааааа … аха
Astilar каза: така се описваш ти, ама нито за миг не си успяла да ме заблудиш🙂
bandzo каза: язък за усилията

Трудно ми е, защото тя е единствената, с която съм се запознала извън блогването и чатовете. И изглежда точно както си я представях – руса, малко рошава😛 и много търпелива с Деница.

Край.

И от сега да знаете – в следващата верижна игра да не ме замесвате! Ако ме вдъхнови някоя тема – ще ви обадя!😀

Comments
6 Responses to “Дошло е време за – блог, никнейм, аватар”
  1. вили казва:

    Хехехе! Много е интерсно и си е струвало чакането!!! Не обещаваме за последното.😆 😆

  2. vilford казва:

    Язък ми за всичките логически задачи в блога, защото за никнейма ти ми подсказаха! И се изненадах, когато ти ми сподели, че пред хора си по-скоро сериозна (а понякога дори СТРОГА). Надявам се това да е маската, която слагаш пред непознати, за да предпазиш чувствителността и добротата си. Защото именно такава изглеждаш от нещата, които пишеш. Всъщност знам твърде малко факти за теб, но те не са най-важното.🙂

  3. indra казва:

    🙂🙂🙂
    …интересни времена…

  4. Светла казва:

    Ти пак се изхлъзна и не каза нищо за себе си. :)))

  5. astilar казва:

    🙂 Постоянно разказвам за себе си.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: