За „Ловецът на хвърчила“


Започнах да чета книгата напълно неподготвена за това, което ме очаква.

Прочетох я и все още не мога да събера смелост, за да гледам филма.

Бих искала да разкажа повече, но е трудно да го направя без да издам част от историята. А в историята всяка част е важна, всеки човек, всяко събитие, всяко дърво, всеки сняг, всяко хвърчило.

Мисля си, че тайните не са съкровища, които трябва да бъдат пазени и предавани от поколение на поколение. Мисля си, че тайните са бреме и колкото по-рано бъдат разкрити, толкова по-малко страдание на притежателя си ще донесат. Мисля си, че съм щастлива, задето нямам тайни.🙂

Ако съберете смелост, вижте и после ми разкажете.

Comments
9 Responses to “За „Ловецът на хвърчила“”
  1. вили казва:

    Видях книгата в Хеликон, взех я, разгледах я и не си я купих. Зачудих се, но доста разходи ми се бяха събрали и затова… Сега ме заинтригува и ще си я купя, май…

  2. astilar казва:

    Няма да съжаляваш!

  3. deni4ero казва:

    и аз апелирам за свят без тайни. не, че не мога да ги пазя. мога. но си е абсолютно бреме🙂 има и сладки тайни. но по-добре да няма.

  4. vilford казва:

    Явно книгата е хубава, щом те е страх да не си развалиш впечатлението с филма. Ще се постарая да я прочета.

  5. Имаш право да те е страх да пристъпиш към филма.
    За мен беше много травматичен. Много.

  6. ПС. Не исках да кажа да не го гледаш, нито да го гледаш.
    (Напоследък – писах за това – страня от травматични истории и се чудя дали това не се превръща в цензура за нещата, които искат моето внимание.)

  7. astilar казва:

    @размишльотини (върни си, моля те старото име🙂 ) Ели, чела ли си книгата?
    Вчера разглеждах книгите по рафтовете на една книжарница и видях другия роман на Халед Хосейни – „Хиляда сияйни слънца“, подържах го малко в ръцете си и го върнах на мястото му, мислейки си „Не сега.“
    От травматичните истории е възможно да страниш, но не завинаги.
    А една приятелка, която живее в Найроби ми написа в скайп: „А Kite Runner го гледай, аз първо гледах филма, после прочетох книгата и двете ми харесаха много.“
    Да ще гледам филма, но „Не сега.“
    Поздрави и благодаря, че отново си тук!

  8. О, аз съм си тук, но малко много заета напоследък…

    (Ще го сменя, но искам да ми кажеш наистина ли звучи толкова лошо🙂 )

  9. astilar казва:

    🙂 Лошо – не. По-скоро далеч по-лековато от Размисли🙂 и по-близко до „измишльотини“.🙂
    Все едно, ако на теб ти харесва не го сменяй. Аз ще те наричам Ели.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: