Deja vu


Тихо вали. Грациозни дами се разхождат под елегантни чадъри.

Вали тихо. Елегантни чадъри приютяват грациозни дами.

Дъждовни капки галят листата.

Листа пият жадно дъждовни капки.

Дамите чуват ромоленето върху опнатите платове на чадърите и мечтаят да бъдат капки.

Капките слушат шумоленето на рокли и мечтаят да бъдат дами.

Comments
5 Responses to “Deja vu”
  1. deni4ero казва:

    красота … макар че си помислих, че ще кажеш „елегантни чадъри разхождат грациозни дами“😆

  2. Жени казва:

    Наистина е красота… Искам да съм капка…

  3. vilford казва:

    „…Небеса, дървеса
    тихо плачат.
    Вятърът с гребен
    сресва моята мокра коса.
    Нямам сили да кажа: стига!
    Малко тъжен съм
    и много добър.
    Неочаквано ме настига
    един бавен женски чадър.
    И под него – една непозната,
    една тъмна, красива жена.
    Тя върви, не избързва нататък.

    И настава тишина.

    Аз съзнавам защо е безшумно,
    защо тя до мене мълчи.
    Това се казва не с думи,
    а с очи.
    Слушам нейното остро дишане
    под дъждовния водоскок.
    Знам:
    нейният чадър е излишен,
    щом моят дъждобран е широк…“
    Напомни ми за този откъс от стихотворение на Недялко Йорданов. Есента носи толкова различни настроения…

  4. Муниконтин казва:

    Потънах в картината ти!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: