„Ловецът на хвърчила“


„След училище ние с Хасан се срещахме, грабвахме някоя книга и хуквахме към заобления като паница хълм северно от къщата на баща ми в квартала Уазир Акбар хан. Върху хълма имаше старо изоставено гробище с редици безименни паметници и трънливи гъсталаци между гробовете. Дъждовете и снеговете на безброй години бяха покрили желязната порта с ръжда и порутили ниските зидове от бял камък. Близо до входа на гробището растеше нар. Веднъж взех един от кухненските ножове на Али  и издълбах върху ствола имената ни: “ Амир и Хасан, султани на Кабул.“ Тия думи официално превърнаха дървото в наша собственост. След училище двамата се катерехме по клоните и беряхме кървавочервените плодове. След като ги изяждахме и избърсвахме длани в тревата, аз четях на Хасан.

Той седеше с кръстосани крака, разсеяно късаше стръкчета трева и по лицето му танцуваха слънчеви лъчи и сенките на листата, а аз му четях истории, които не можеше да прочете сам. Това, че Хасан ще порасне неграмотен като Али и повечето други хазари, било решено още в мига на неговото раждане, може би дори в мига, когато бил заченат в негостоприемната утроба на Санобар – в края на краищата за какво му е на един слуга да познава писменото слово? Но въпреки своята неграмотност, или може би точно заради нея, Хасан изпитваше влечение към тайнството на думите, изкушаваше се от този загадъчен свят, забранен за него. Четях му стихове и разкази, понякога гатанки, но се отказах от тях, когато разбрах, че умее да ги отгатва далеч по-добре от мен. Затова му четях безобидни истории като злополуките на хитрия Настрадин ходжа и неговото магаре. Седяхме под онова дърво часове наред, докато слънцето почнеше да гасне на запад, а Хасан все настояваше, че светлината ще стигне за още един разказ, за още една глава.

Любимите ми моменти от четенето бяха, когато стигахме до сложна дума, която Хасан не знаеше. Тогава почвах да го дразня, да му се подигравам за невежеството. Веднъж му четях приказка за Настрадин ходжа и той ме прекъсна.

– Какво означава тая дума?

– Коя?

– Идиот.

– Не знаеш ли какво означава? – ухилих се аз.

– Не, Амир ага.

– Но тя се среща толкова често.

– И все пак не я знам.

Може би усещаше жилото на присмеха ми, но това не личеше по усмихнатото му лице.

– Е, в моето училище всички знаят какво означава – казах аз. – Чакай да видим. Идиот. Означава умен, интелигентен. Ето, ще ти дам пример. „Когато си има работа с думите, Хасан е идиот.“

– Ааа – кимна той.

След това винаги се чувствах виновен. Опитвах се да изгладя нещата, като му подаря някоя стара риза или счупена играчка. Казвах си, че това е предостатъчна компенсация за невинна шега.“

Comments
One Response to “„Ловецът на хвърчила“”
Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] Книги, Трепет, Филми, Хора разни   Започнах да чета книгата напълно неподготвена, за това което ме […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: