Подарявам ти този меч
Той не е златен, дори не е и сребърен. Изковах го сама от волята и ината си, от силата и слабостта си. Украсих го с искреност. С него можеш да се бориш срещу всеки враг или приятел нарушил свещената територия на чувствата ти или нахлул в мислите ти, за да ги разбърка.
С него можеш да се бориш и срещу мен, когато съм забравила, че ти си моят спасител и съм насочила отбранителен щит срещу теб.
Пази го, защото в него е нашата сила. Пази го, защото без него не бихме били аз и ти.
Автор – аз преди 20 години.
А ми звучи така сякаш не съм го написала тогава, а днес 🙂
Разни хора, разни... 
страхотно е … голем писател си, да знаеш, ей … крокодил такъв 😛
Това с крокодилски сълзи ли си написала? Хубаво е! 8)
Уф, нави ме 🙂
Може да пиеш и бира, ама по една глътка на час. 🙂