Подарявам ти този меч


Той не е златен, дори не е и сребърен. Изковах го сама от волята и ината си, от силата и слабостта си. Украсих го с искреност. С него можеш да се бориш срещу всеки враг или приятел нарушил свещената територия на чувствата ти или нахлул в мислите ти, за да ги разбърка.

С него можеш да се бориш и срещу мен, когато съм забравила, че ти си моят спасител и съм насочила отбранителен щит срещу теб.

Пази го, защото в него е нашата сила. Пази го, защото без него не бихме били аз и ти.

Автор – аз преди 20 години.

А ми звучи така сякаш не съм го написала тогава, а днес🙂

Comments
3 Responses to “Подарявам ти този меч”
  1. deni4ero казва:

    страхотно е … голем писател си, да знаеш, ей … крокодил такъв😛

  2. вили казва:

    Това с крокодилски сълзи ли си написала? Хубаво е! 8)

  3. astilar казва:

    Уф, нави ме🙂
    Може да пиеш и бира, ама по една глътка на час.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: