Любчо


Избягал хайвана.

Вуйчо ми, който е натоварен с изключително отговорната задача по поливането на цветята на мама и храненето на котарака, не затворил вратата или затворил, ама после пак я отворил. Все тая. Котаракът бегал. Ден и половина го търси вуйчо, вика и плаче. Хайванчето не се явява. Маман, която от първия миг е в течение на събитията, обикаля кат гръмоносен облак над плажа и ха я докосне с поглед някой, ха е заваляло со все полагащите се придружителни светкавици и гръмотевици.

И не помагат никакви пояснения, че няма къде да отиде Любчо, щото в къща живее и нейде под стълбите се е наврял, като огладнее ще се покаже, ако не се покаже, значи мишки има и баш добре са му дошли на стомахчето.

Няма спокойствие братя и сестри, ако се затрие котето (не дай си Боже) маман ще затрие и нас. (За вуйчо какво го чака не ми се мисли, нищо че е два километра висок, маман му е кака🙂 )

Търпях, търпях, ама то непоносимо.

Аре, маман, метай се в колата и да те водя да си дириш Любчото, щото по-добре да грее слънце, докато е Кремена на плажа, отколкото ти да ми валиш.🙂

Ми метна се, за нула време си събра багажа и те ни в Сливен.

Любчо се яви веднага, щом чу гласа на майка си. Биде изкъпан и изсушен надлежно. Пооплака се мяучейки, че е самотен, изоставен и няма кой да го чеше по коремчето и заспа гушнат с мама.

П.П. Върнахме се благополучно на плажа и тъкмо пристигаме, отново звъни на мама телефона. Прогнозирам с кисела физиономия, че вуйчо пак е изтървал котката, ама не познах и все още грее слънце.🙂

Comments
5 Responses to “Любчо”
  1. вили казва:

    Хе хе. Колко ви е весело на морето….😉 А каква любов на маман към котето! Достойна за описване и дори цяла книга можеш да напишеш!!😉

  2. Диана казва:

    Защо не взехте котето на морето?😀

  3. Svetlina казва:

    Още един въпрос: защо не направи тая публикация да излиза автоматично от днес до единадесети?

  4. vilford казва:

    A ако се загуби някоя хлебарка от апартамента ви и зради нея ли ще се връщате?! Тя Дени4еро ги храни и наглежда, но ако й доскучее, да знае как да ви подбере на обратно.😛

  5. astilar казва:

    Вили, аз много не мога да пиша🙂, а историята на котето е дълга и действително романистична. 🙂
    Дид, не го взехме, защото има много кучета по съседските палатки и каравани.
    Светлинке, можеш да си я прочетеш тринадесет пъти и ако само веднъж е публикувана, нали?😛
    Вилфорд, много те е страх от тия буболечки, а? Дени4еро се грижеше за бръмбарите, а не за някакви хлебарки. Б-р-р.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: