Тони


Ако ви кажа, че не плача, докато пиша това – не ми вярвайте. Ако ви кажа, че не се усмихвам през сълзите – пак не ми вярвайте.

Преди десет дни мама ми каза, че са ефтаназирали половината от моя живот.

Моето лекарство срещу самотата на студентка в първи курс, моят рошав миньон, който ядеше хляб и компот и по-скоро пискаше и смешно подскачаше, вместо да лае, докато гони котките в двора.

Моят Тони…, който се препичаше на слънце полегнал до мен. Тони, когото приятелите ми наричаха, Гошо, защото така по-му подхождало. Тони, който веднъж вдигна краче против разклонителя и избяга изплашен от искрите.

Тони, който размахваше радостно опашка при кремския възглас: „Ла, ла ку’нце!“

Една мъничка пухкава топчица вече не се търкаля по земята.

В сърцето ми тлее още едно въгленче, а на небето проблясва нова малка звездичка.

Comments
5 Responses to “Тони”
  1. вили казва:

    И аз плача с теб. Но е по-добре да се спасиш от мъките отколкото да умираш бавно ден след ден малко по малко… Гуш, гуш. Бъди силна, но си поплачи…

  2. Жени казва:

    И от мен едно голямо гуш ;(
    Ти само го казваш- той вече е звездичка…

  3. Диана казва:

    И аз тъгувам с теб, Рали. Ако можеш, гледай повече към небето, а не към сърцето си.

  4. PlanetaJob казва:

    Nishtyak!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: