Поп Каро


Дали защото е поп, дали защото е каро, дали защото искам да забравя, дали защото… ми е трудно да разкажа.

Извиквам на помощ Тетрадките и от тях изскача една „Отварачка за консерви“ от Виктор Лану. Изскачат много спомени, от които в усмивката ми отново се прокрадва тъга.

15 юли 1994

Моят въпрос има два възможни отговора – 1. Всичко е много сложно и необяснимо; 2. Всичко е много просто и естествено. Все още не мога да подкрепя нито единият от двата, но си струва човек да опита да прецени разните „за“ и „против“.

Това, което ме накара да погледна към тези два варианта е онази пиеса „Отварачка за консерви“ – двама души/ двама мъже живеят заедно – скрили се в бункер от бедствието настъпило на земята. Не могат да променят убежището си, защото чакат да премине опасността. Напомня за Бекет – очакване, което уж има причина, но всъщност е безсмислено. Двамата са различни по характер, имат различни интереси, различно мислене, различен интелект, различно МИНАЛО. Всеки по различен начин разбира и приема причините за НАСТОЯЩОТО им съжителство. Всичко това е естествено, всичко е нормално и общоизвестно. Жан и Жак се опитват да оцелеят и оцеляването всеки от тях разбира по свой начин. Всеки от тях пречупва мечтата си за БЪДЕЩЕТО през собствените си възгледи. За всеки то е предопределено от миналото и неизбежно трябва да премине през настоящето. Тук бъдещето се усложнява, но струва ми се, че това е само привидно.

Хората са устроени така – зависими са.

От какво, обаче е продиктувана идеята на Жан и Жак да се слеят в един човек? За по-умният това е начин да реагира срещу опасността, единсттвената му възможност да оцелее е да „погълне“ другия. За другия (и не го наричам по-глупавия) е просто следване на по-силния, отстъпване пред страха от самотата. Може би ключовата дума е самота? Възможно ли е тя да бъде разбрана само от човек, който вече е търсил отговор на въпроса какво е самота? Възможно е аз да съм такъв човек и това да е причината да твърдя, че всичко е много просто. Такъв човек е и един мой приятел, с когото си говорихме за пиесата, но според него да приемеш самотата не е никак просто.

С какво моята гледна точка се различава от неговата?

Двамата – Жан и Жак – стават един човек. Виктор Лану е създал прекрасни комични ситуации, за да „обясни“ това еднство. Жан и Жак не се променят, защото миналото не може да се промени. Само се опитват да преодолеят по-безболезнено настоящето. Не успяват да преодолеят самотата, която ги въвлича със своята неизбежност, води ги към своето вечно съществуване, което не зависи от обкръжението.

Какво означава едно временно съвпадение или разминаване на мненията на двама души с 20 години разлика във възрастта (аз и моят приятел)? Има ли изобщо разминаване или това е естествената разлика в миналото на всеки от нас, която диктува движенията и мислите ни?

П.П. 14 години по-късно – В тъгата се прокрадва усмивка. На онези въпроси вече съм си отговорила. Сега има други. Какво се случва с героите след 14 години? Поп Каро избра сложността на самотата и потъна в нея. Дали е жив и здрав? Къде е? Да го потърся ли? И ако го намеря, какво?

П.П.П. „Отварачка за консерви“ е представена за първи път на българска сцена в Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен на камерна сцена „Слави Шкаров“. Незнайно защо сайта на театъра е пропуснал да спомене заглавието на спектакъла в репертоара си. Още по-незнайно защо не е споменато името на камерната зала. Не, няма да му туря пепел. Небрежно, случайно и по невнимание се опитват грубо да зачеркнат спомените ми. Тц. Помня, всичко помня.

П.П.П.П. Вили, от Сливен тръгва и моят път🙂 От книжарницата под часовника, тръгваш по павирания площад и си на крачка от бряста🙂

Comments
4 Responses to “Поп Каро”
  1. Светла казва:

    „Аз не мога да ти дам всичко това.
    И имам право да не мога.
    Да греша и да не искам.“

    Аз🙂

  2. вили казва:

    Мила, и аз съм тръгнала от там. От Сливен съм и този път ми е до болка познат. Тази книжарница ми е любимата. Колко пари съм пръснала там като ученичка, а после и вече работеща 1 година. На колко опашки съм се редила когато знаех, че ще има стока(бяха 2 дена в седмицата, но сега не помня кои дни) и дебнех за нови книги! И колко скандали съм имала защото всички пари си давах за кафета на кафето „Старият бряст“ и за книги( за книгите бяха скандалите).Обожавах да чета и четях всяка свободна минута! А 15 юли 1994г е денят когато родих дъщеря си. Символизма в този пост е очеваден!
    Не търси Поп каро. Всичко е така хубаво когато го помним по един детски да го кажем наивинитет. Благодаря ти, Астилар! Припомни ми младостта. В интерес на истината не съм посещавала новият театър в Сливен, защото той започна да работи в годината когато напуснах Сливен и все още не съм намерила време да го посетя. Рядко си посещавам родния град. А когато съм там докато обходя приятели, роднини и родители и трябва да си тръгваме!

  3. blackhorse казва:

    …Не съм от Сливен.Но повечето мои познати мислят, че съм се родил в този град.Не знам…може и да са прави.
    А “ Отварачката..“ помня много добре.Дори помня, че пътувах с автобуса на театъра, когато този спектакъл гостуваше в София.Пътувах, за да ми кажат, че започвам в Сатирата по средата на сезона.
    Забравили са за камерната зала, както са забравили за самите себе си, за онова, което свети в тях. Твоите спомени никой на света не може да изтрие, докато са твои.Пази ги, те са ти.Но ти го знаеш прекрасно това, просто ти припомням.
    Стоя пред монитора като последния жив човек на Земята.Има един прекрасен разказ в „Марсиански хроники“ и в такъв момент винаги си го спомням.Един човек е останал последен жив на Марс.Обикаля града,а от всяка къща се чува телефонен звън.Като вдигне телефона чува собствения си глас.Та…
    В такива моменти се усещаш изкорубен отвътре, толкова кух, колкото е била куха хралупата на Стария бряст преди да я запълнят с цимент.И в същото време лек, ефирен, реещ се във въздуха.Преминаваш през дървета, къщи, тръни и никъде не можеш да се закачиш..Да не говорим за хората.И само мракът на нощта може да те принуди да кротнеш на земята, опулил очи от безпътица.Но и тогава не те свърта на едно място.
    В такива моменти се чудя къде са изхвръкнали десетките книги, които са ми говорили да мисля позитивно.Не знам, може и да са в мен, след като сега се сетих за тях.
    Простете,Ви моля, това слизане по пътеката надолу.Но мястото от книжарницата до Стария бряст ме поведе по тази пътека.Благодаря ви!

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] е жив и здрав! Вече знам поне, че Поп Каро е жив и […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: