Good morning!
Добро утро! (демек) 🙂 ми казва един чичко преди около час.
Отговарям му аз и тъкмо да си хвана пътя, той продължава:
– Plovdiv? Размахва ръце и върти очи въпросително.
Разбрах веднага какво ме пита, но минаха секунда – две, докато анализирам странносттите на изразяването му. 🙂 Отговарям му на чист ингилизки със старзагорски акцент къде е аджеба пътят за Пловдив. 🙂 Даже го посъветвах да не чете табелите, за да не се загуби (това последното от личен опит го знам) 🙂 Лесно му се стори обяснението, а и май почувства облекчение някакво, че се разбираме на езика му, защото престана да размахва очи и да върти ръце. 🙂 Реши спокойно да разгледа магазина и да ме поразпита по-подробно за разни неща из него. След около десетина минути бърборене, тенкю и гуд бай, се отправя към изхода. На крачка от вратата, обаче прави рязко обратен завой.
– Excuse me, … the toilet?
Не го разбрах от първия път, но все пак навреме схванах и помолих един колега да му покаже къде е сервизното помещение. 🙂 Докато го чакаме да излезе се шегуваме, че от пътя за Пловдив тръгнахме, а да тоалетната стигнахме. 🙂
Тенкю и гуд бай и отново се отправя към изхода. Вече съм обърната с гръб и имам намерение най-сетне да продължа работния си ден, когато един колега ме спира: „Чакай, чакай, той пак се връща!“
Този път аз започвам да въртя очи. 😛 Визитка имам ли пита човекът. Нямам. Още петима колеги са с мен, карам някой от тях да даде. Не помръдват, поради което и ръце започнах да размахвам, за да разберат, че не ги моля, а настоявам! Последва предложение от тяхна страна да отворя чекмеджето, където си държат визитките и да извадя произволно една. На лотария да си играем искат. Имам един изключително убедителен поглед, който ми е много полезен в такива моменти. 🙂 Не се налага да говоря, само „вадя“ погледа и ингилизина получава пет визитки. 🙂 Пак тенкю и пак гуд бай. Проследявам го с поглед до изхода и най-сетне преминаването през вратата е успешно. 🙂
Поредният ден, който започвам с усмивка. 🙂
Разни хора, разни... 
🙂 Напомни ми за първи ми разговор с германец. Бях учила немски само една година. Беше лято. Тъкмо беше минала много, много силна градушка. Пътувахме към село, като ни спря един висок мъж, който беше застанал по средата на пътя и махаше с ръце. Не можеше да намери пътя към София… Справих се, въпреки че тогава много се бях притеснила. Той даже ми похвали немския 🙂
Ей, накара ме да се усмихна, нищо че вече не е време за Good morning 😉
Накара ме да си спомня за няколко случая, когато съм се опитвала да обяснявам на хора със същия роден език, като моя, но дори размахването на ръце не ми е помогнало. И сме се разделяли без тенкю и гуд бай в български вариант. Хм, езиците са трудно нещо – дори родните!
А какво пише не визитките?
Good evening! Защото е още рано за Good morninng. Това е едно чудесно начало за един дълъг ден! И на мен в магазина ми се случва да контактувам с всякакви чужденци, но лошото е, че трудно се отпускам да говоря.Не ми се отдават езиците. Само днес успях да видя французин,германци цяла група, руснаци, гърци , а турците са постоянно присъствие. 🙂
А дали ингилизина не те е харесал? 😉
Жени и Вилфорд, вие пък ми напомнихте за един разговор с французин, когото спрях на автостоп в едно балканско село (заподозряна година на случката 1996). Бях с тогавашния ми приятел, който не разбираше какво си говоря със смилилия се над нас французин :). Когато слязохме от колата му разказах разгора, в който французинът ми обясни, че внася дънки за някакви смешни пари и багажникът му е пълен със стока. Не можах да му отговоря и на български, защо не съм поискала да ги разгледаме, за да си купим. А на мен и през ум не ми беше минала подобна мисъл. 🙂
Светлинке, на визитките пише адреси телефони, имена :)Скучни неща пише обикновено 🙂
Сливил, така се шегуваха и колегите с мен. С „внезапно привличане“ си обясниха обратните завои на ингилизина преди изхода. 🙂
Сигурна бях!!! 😉
🙂