Разсмивам понякога без да искам


Колата ми беше на ремонт два дни. Не ми липсваше особено. Не ми липсваше особено сутрин, защото разходката край реката (канала🙂 ) е приятна, а и пеш стигам до работното си място за осем минути. С колата стигам за пет. Трите минути не ги превръщам в проблем, защото са линейно разположени на около петдесет и седем преди началото на работното ми време, а циклично – всеки ден🙂

Та, пешеходствам една сутрин и виждам отворен магазин за риболовни принадлежности. Влизам и питам, дали продават корда. Изключително интелигентен въпрос, чак се събуждам от изобретателността си.🙂

– Да, продаваме. За каква въдица? С какъв диаметър Ви е необходима? (изключителна любезност, събуждам се повторно.)

– Не знам, ще си нижа гердан. Може ли да ми препоръчате диаметър?

Разсмя се продавачът, а аз си тръгнах с корда за герданче от магазина.

***

На следващата сутрин се качвам в едно такси с цел да стигна до сервиза, в който ме очаква ремонтираната ми кола.

– Добро утро, за къде пътуваме? – пита шофьорът.

– Не знам точно. За някъде в квартал „Казански“. Между „Руския пазар“ и бетоновите възли. Там има автомивка и до нея е входа към един двор, където има няколко сервиза за коли.

Пали колата шофьорът на таксито и потегля. Междувременно ми звъни телефона. Докато говоря човекът кара в правилната посока (по спомени така ми се струва). Телефонният ми разговор приключва преди едно разклонение:

– От тук на къде? В ляво или в дясно?

– Нямам представа. Спрете, за да се огледам. В ляво, в ляво!

– Ама, защо не каза, че искаш да отидеш в „Сердика“?

– Защото не знам какво е „Сердика“, а още по малко къде е.

– Друг път, ако се наложи да знаеш. Това е западния вход, щото има и южен.

– Дано не се налага, но ще се опитам да запомня.

Разсмя се шофьорът, а аз слизам пред входа на сервиза.

***

Влизам и след ухиленото „Здрасти!“ разказвам на двамата шишковци симпатяги, че вчера колегата ми, забравил да ми каже, че колата е готова и мога да си я прибера още вечерта.

В найлоново пликче ми показват чарк някакъв.

– Ето, това сменихме.

– Аз пък си помислих, че това, което ми показвате ви е останало в излишък след сглобяването на колата.

Разсмиват се и ми заръчват непременно да закарам пак колата след една седмица, за да проверят, дали всичко е ок.

Да се усмихнеш или да се ядосаш е въпрос на гледна точка. Май.

Comments
14 Responses to “Разсмивам понякога без да искам”
  1. deni4ero казва:

    аз се усмихвам, много сладко е било всичко🙂

  2. astilar казва:

    Най-сладкото беше, че е случайно🙂

  3. deni4ero казва:

    😆 сигурна ли си, че не си блондинка😛😛😛😛😛😆

  4. astilar казва:

    Напоследък в нищо не съм сигурна🙂

  5. vilford казва:

    Откакто не си в София, софиянци здраво са се намръщили. Да си дойдеш пак! Скоро!!!!!! И ние искаме някой „да ни усмихва“.🙂

  6. astilar казва:

    Тц, отказвам да се върна в София! Усмихвам се, откакто не съм там🙂

  7. Svetlina казва:

    😀 хахаха Деничаро вече и комплиментите ги свързва с ядене🙂 . Аз бих казала великолепно, страхотно, чудесно, неповторимо… изживяване, на нея обаче й е сладко😛 . Хей, палиндромче, дай снимка на гердана!

  8. astilar казва:

    Герданите са няколко🙂 Още не съм ги снимала, но скоро.

  9. вили казва:

    Ей, ти откъде знаеш, че корда се продава в риболовни магазини?

  10. вили казва:

    А историята с ориентацията звучи така все едно аз обяснявам на някой къде да ме закара! Обяснявам ужасно добре!😉

  11. astilar казва:

    Природно Ентелегентна съм.🙂 Знам какво е корда (да започнем от там):)
    Баща ми е рибар. Всяка молба да ми даде корда беше придружена с пъшкане, охкане и други признаци на свидливост.

  12. вили казва:

    Това е всеобщо заболяване на всички рибари. Опре ли до корда, все едно, че им късаш от тялото кожа. Имам си рибар в къщата и знам. Мъжо е рибар!😉

  13. deni4ero казва:

    това, което го правиш (да разсмиваш, без да искаш) е най-висша форма на … не, бе, астиларчук, не на блондинство, макар че има хляб за ядене и тук, не, това е най-висша форма на искреност в дадения човек. И е много, много, много сладко!
    (не се подмазвам заради шоколадовия храст … май)

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] – обичам, Ръцете не ми пречат   Ей така прилагам кордата. .gallery { margin: auto; } .gallery-item { float: left; margin-top: 10px; text-align: center; […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: