Как японец простира


Разказвам от мястото на събитието🙂 почти.

Помотвам се по терасата вечер. Пуша, плевя си саксиите, блея. Погледът ми привлича движение на една друга осветена тераса. Движението е подскок. Субектът, който го извършва е японец. Обектът в ръцете му са изпрани дрехи. Високата цел е въжето за простиране.

Как простира японец, ама истински японец🙂 на старзагорска тераса?

Изправя се на пръсти, хваща дрехите в долния край и така замята с подскок, за да уцели въжето. Резултатът е дрехи простряни като по конец. Малеей, не мога да повярвам все още, че тези непохватни и смешни за мен подскоци доведоха до такъв безупречен резултат.

„Брех тия японци!“ рече усмихнатата Дени4еро🙂

Comments
10 Responses to “Как японец простира”
  1. vilford казва:

    Чудя се, дали съседите от отсрещният блок ме вземат за мъничка японка?!? Защото докато простирам и аз изглеждам като топче пинг-понг. Какво да се прави – 160 см, а въжетата са високо… Само не съм сигурна в безупречността на резултата.🙂

  2. deni4ero казва:

    сега си мисля, че това може да са специален вид упражнения, все пак са спортна нация братята японци, знаеш ли дали не сеподготвя за Олимпиада по простиране на дрехи на старозагорска тераса😉

  3. Диана казва:

    Аз винаги съм се чудила как простират по-нисичките хора. Предполагах, че си връзват въжетата по на ниско.
    Сетих се и друго – навремето по начина на простиране на прането са съдели коя каква домакиня е (това са ми го разправяли баба ми и дядо ми). То и сега сигурно някои го правят – това де, изводите, но специално за мен е заблуждаващо. Прането ми е чудно подредено и опънато (за да сведе до минимум гладенето), но това не значи, че съм прекрасна домакиня. (Питайте Вили)😀 😀

  4. deni4ero казва:

    о, да, аз също съм маниачка на тема простиране, а бате Спаси, ако реши да ме отмени, настръхвам, защото такова творчество проявява, че не е истина просто – примерно – почва с един чифт боксерки, до тях кърпа, после блуза, следва нова кърпа, после се пренася на другия простор, въпреки че на първия има място за поне още две неща и така докато на мене ми стане лошо и скоча и сама си простна …

  5. vilford казва:

    Диди страда от дълбоката заблуда, че добрата домакиня трябва да смогва да прибере всичко, разхвърляно от 3-ма мъже. А то не може!
    @Дени, отдавна свикнах да не намирам кусур как се върши нещо, стига да се е намерило кой да го свърши вместо мен. Обаче желаещите са кът.😦

  6. astilar казва:

    Има едно изключително просто, че и ефтино изобретение – простор, чиято височина се регулира.🙂 Прътовете се качват на тавана на терасата, когато решиш да простираш си ги сваляш на височината на раменете (или на каквато ти е удобно). Имам два такива простора и освен, че не подскачам, докато простирам🙂 няма опасност и да се обеся, когато излизам на терасата🙂

    Доброто домакиня е като добрия мениджър – трябва да мотивира другите да свършат работата, докато тя си пише в блога.🙂🙂🙂

  7. deni4ero казва:

    аз затва ли съм най-добрият мениджър евър на света? Я си пишем в блога, а мъжо ми носи манджички😉

  8. Svetlina казва:

    Що бе, той ли ти бърка шоколада?
    А пък по телевизията бяха давали японци, живеещи в България на видима възраст над 50. Мъжът караше жена си да си поддържа фигурата, докато шета – примерно готви и едновременно с това прикляка, разтваряйки краката си настрани (е, може и да не стана ясно, ма я сега си представете жабка). Мойта шефка има такива просотри, дет се повдигат, ма няма да ви казвам какъв смях ме напушваше, като къпехме плюшените играчки – закачахме ги за ушите и опашките и ги вдигахме чааааак до тавана😀 .
    Хич да не ми разправяте това за домакините и простирането!!! Маминка си мислеше същото и все простираше гащите (ще има да чакате да кажа „бельо“) от вътрешната страна на терасата, за да не се виждали от улицата. А знаете ли какво е да ядеш таратор и да гледаш на сестра си гащите?

  9. astilar казва:

    🙂 Светлина и аз като маминка ти🙂 Но имам пет въжета, та все успявам да уцеля средата, за да не се виждат и докато ядеш таратор.🙂

  10. deni4ero казва:

    той не ми припарва до шоколада, прави ми сандвичи, носи ми от чудно хубавата мусака, която съм сготвила, предлага ми неговите незнайни манджи, на които не се доверявам, а и аз като маминка ти и астиларенко правя.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: