Моята приятелка розата


Почти нищожни сме, прошепна сутринта
моята приятелка – розата.
В часът, когато се родих окъпа ме роса,
щастлива бях и влюбена под ласките на слънцето.
Снощи притворих листа, а се събудих стара сутринта.
Пак бях красива, да?
В градината ти най-красивата.

Почти нищожни сме, прошепна сутринта
моята приятелка – розата.
Бог ме създаде с наведена глава.
Усещам, че пропадам. Усещам, че пропадам.
Сърцето ми е почти разголено.
Кракът ми е в пръстта.
Няма ме вече.

Вчера ме обожаваше,
а утре ще се превърна в прах завинаги.
Почти нищожни сме, а моята приятелка розата
увяхна сутринта.
Луната бдя над нея през нощта,
в съня си я видях, танцуваща душа –
усмихната безгрижно, възхитителна и гола.

Да вярва, който ще.
Аз имам нужда от надежда,
без нея съм нищо
или почти нищожна съм.

Прошепна вчера сутринта моята приятелка розата.

Носталгичната романтичка съм аз, а моята приятелка розата е Франсоаз Арди или обратното.

Comments
7 Responses to “Моята приятелка розата”
  1. вили казва:

    Любимото ми цвете – червена роза, а романтиката ми е първа дружка.

  2. astilar казва:

    Тук романтиката е малко посипана с пепел.🙂

  3. вили казва:

    Но има надежда, надежда за всеки….

  4. astilar казва:

    За тези, които мечтаят има. Останалите не мога да ги мисля.🙂

  5. Светла казва:

    Сетих се за „Славеят и розата “ на Оскар Уайлд,
    мама ми я четеше като мъничка за заспиване.

  6. astilar казва:

    Приказките на Дивия Оскар са ми любими.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: