Le 7 juin 1987
Колко много неща се промениха. Вчера говорихме avec lui до 21, 35. Когато се прибрах, първият въпрос беше: „До колко часа е вечерният ти час?” В момента нещо ми тежи и искам да го излея:
„ Пиша ти това писмо, защото ми тежи и защото знам, че никога няма да го прочетеш. След разговора ни вчера бях просто щастлива, напук на родителите си. Не знам, дали си го разбрал, но je t’aime beaucoup. Ако не си го разбрал, извинявай, но наистина не знам как да ти го обясня. Моля те, покажи ми с нещо, que tu m’aime ou bien que tu me meprise. Кажи ми го честно, макар да ме заболи. Ще ми бъде трудно, но ще го преживея. Не знам какво ме привлича в теб, но je t’aime depuis trios ans. В теб има и нещо, което ме отблъсква, но уви аз изцяло принадлежа на сърцето си. Peut-etre, si tu t’arrete a fumer et boire de l’alcole, ce sera mieux. Искам да ти кажа много, много неща, но ме е страх да не би някой да прочете това, което съм написала тук. Мисълта, че ще бъдем заедно на бригада ме радва, но само, ако си такъв, какъвто аз искам да бъдеш. Моля те само, не ми отговаряй с безразличие или още по-зле със съжаление. Мисля, че имам само една приятелка, която обичам, je veux bien avoir aussi un ami avec qui ще мога да споделям всичко. Искам много, това да си ти!…”
Лека нощ!
Le 9 juin 1987
„… Днес пак те видях. Само искам да те помоля да не се държиш така с мен, понякога си внимателен, но друг път страдам, заради теб. Казваш, че на тази бригада ще ни строявате. Отнася ли се това и за мен? До тази бригада или на нея трябва да намеря сили да ти кажа всичко, както и да ми отговориш. Днес, след като ти казах, че Д. не иска да говори с мен, ти каза нещо, което ще те помоля да ми разясниш: „Dis lui que tu l’aime et il va te parler.” Нима и ти знаеш това, което знае цялото училище, само не и аз?
П.П. Двадесет и една години по-късно се смях на написаното. Тогава, май, не ми е било много забавно. На 15 години съм имала вечерен час, който най-вероятно е бил до 21,30. За 5 минути закъснение са ми „чели коско“. 🙂
Ходила съм на бригада, вместо на море.
Не съм сигурна кой е lui (той).
Не съм сигурна, дали правилно съм измервала времето. Три години са много и не мисля, че можеш да ги забравиш лесно, дори след двадесет и една.
Май са прави мъжете, че не бива много да се вярва на жените. 🙂 🙂 🙂
Разни хора, разни... 
Едва ли никакъв спомен нямаш от първата любов! Или не е била първата? И аз имх вечерен час – 8 часа или най-късно 8.30. И ми четяха конско както и на теб!И на бригада ходех, но и на лагери, напр. Равда. И имах една несподелена любов, която година след като завърших се опита да стане споделена. Оказа се, че несподелената любов е по-възвишена и по-хубава. 🙂
Ще трябва да пия хапче за спомняне. 🙂
А лагерите как ги ненавиждах е съвсем отделна тема. 🙂
Астилар, не разбирам и грам френски, но не ми и трябваше в случая, де. Разбрах написаното. Ма много зрели бележки сте си писали вие! Аз ако извадя мойте, имам чувството, че само глупости има в тях. Вечерен час и ние имахме, а учители от гимназията дежуряха на ключови места – напр. в градинката пред НДК – да следят някой да не го нарушава.
И на бригади съм била и на военно и на подготовка за манифестация – там бяхме онези с късите полички, дето изнасят програмата преди шествието.
Много, много хубави спомени – и за любови и за несподелени…
От два дни търся едно стихотворение на Стефан цанев за „оня първи мъж“ и не мога да открия къде съм забила стихосбирката, а не го зная на изус.
Та исках да ти го пусна в коментара, ама явно ще почакам…:))))
И аз на скоро, докато разчиствах тавана попаднах на някакви неща, в които се взирах и не можех да повярвам, че съм участвала.
Миличко е да се видиш от страни след години.
Поздрави!
Миличко ли? 🙂 Даже малко страшничко. :)И доста интересничко. 🙂
Чета постепенно, още по постепенно публикувам тук. Това, което си мисля е за разказване при Графът. 🙂
Песничка за първата целувка
Не беше страшно. Нито беше вкусно.
Целувка първа…Това ли беше то?
Откраднато захапване по устните
с човек, изчезващ като спомен за актьор.
След век го срещаш:о!Сърдит, намръщен,
с шкембе, лъщи по устните му мазнина…
Здравей!-му казваш.Той… не ти отвръща…
Не чу, не помни ли, или не те позна?
И отминава той – твоят първи мъж!
На тебе от обида ти се плаче.
Но устните ти като милосърден дъжд
измиват истината от клепачите
и става той отново чист и хубав,
отново и завинаги един и същ.
И всеки път, когато пак се влюбваш,
целуваш устните на оня първи мъж.
доста време се чудих, докато ми хрумна, че оная дума е БОКУ. Не, мчерси. Това ще го чета като стана голяма и овладея френския. За начало питам има ли разлика м/у „мерси боку“ и „мерси биен“, каква е тя и има ли почва у нас.
Това е онова стихотворение на Стефан Цанев, което Светла търси, а ти намери. 🙂
Б-р-р. Не съм съгласна. Спомних си, но не това. 🙂
Светла, това стихотворение ли търсеше? 🙂 И като се погледнеш отстрани, забелязали колко приятни са били проблеми ни тогава,но от височината на днешният опит. Но в далечното или близко минало бяха много,много големи. Ех, да бяхме пак деца! 😆
Хубавото на тези първи любови наистина е това, че не ги виждаш как остаряват. Запазват се в спомена ти вечно млади и вечно същите. И си ги идеализираш на воля.
По-ценното, момичета, е да обичаш мъжа, който остарява заедно с теб, и въпреки че остарява и се променя. 😀 😀
Светлина, едното се пише с осем букви, а другото с четири :), едното означава „много благодаря“, а другото „доволно благодаря“. Разлика в значението няма има в благозвучието.
Това казвам по спомени далечни от граматиката, както ти след години ще обясняваш математиката. 🙂
beaucoup е любимата ми дума на френски 🙂
Да Вили това е:)))))),
знаех си, че ще почакам и ще изскочи от някъде и ей го на!
Много смешно но се случи същото не с първата ми истиска- т.е „консумирана“ любов,
а с тази от 4 клас.
Все едно стихотворението е писано за случая!
Пишехме си бележки в стил 4 клас-втори срок: „обичам те много, ще те чакам след училище“
Гледах всеки ден прозореца му, зад нашия блок.
И естестевно две години по-късно забравих.
Минаха години, тара…рара…ра…ра…рам.
И гледам и не вярвам на очите си.Не бях виждала нито един мой познат толкова променен.
До степен че си плюх в пазвата и се прекръстих!:)))
Сега ми напомняте- ей така изглеждаше като в стихотворението.
П.С
само дето никога не се превърна в първообраз,
първообраза дойде по-късно… и сега си изглежда добре и сме в добри отношения.
Но попадна ли на писмата ни има да се чудя в кой филм съм участвала!
Много на сериозно се бях взела,
пък и той…
Пуберитетските изпълнения завършиха стандартно – – шут от моя страна, след много сълзи и разкъсващ гняв:))))
– с опит за самоубийство от негова страна, след като брутално „той“, не аз, ми изневери с приятелка, за щастие не „най-добраата“:))))))
Класика в жанра:))))))