Какво да сготвя, когато мама я няма


Време е за втората готварска рецепта. 🙂

Имам такава книга „Какво да сготвя, когато мама я няма“. За времето от 1984 до днес се е поразпаднала малко, но имам намерение да я подвържа, за да я предам на поколенията. С помощта на тази книга съм сътворила доста поразии в мамината кухня. С трепет очаквам те да се върнат и в моята. 🙂

Спомням си бегло продуктите и начина за приготвяне на палачинкова торта. Ясно си спомням, обаче потресаващия резултат, който изненада мама в хладилника. 🙂 Сладкиши не мога да правя, вероятно, защото не обичам да ги ям. 🙂

Рецептата, за която ще ви разкажа не е от тази книга, но е от онези тинейджърски времена. Спомням си Коледата, когато Лобзик се опита да събори тавата с пилето и сълзите на мама. Не знам, дали бяха от радост, че не успя или от тъга, заради пилешкото ни коледно меню. Много усмивки и танци си спомням също от онази Коледа. 🙂 Не съм задавала въпроси.

Печено „просто“ пиле (може да го приготви всяко дете пред ласкавия поглед на мама 🙂 )

Продукти: 1 пиле (от онези, дето…), пакет морска сол.

Начин на приготвяне: Избирате тава (формата е без значение за разлика от размера, който трябва да е такъв, че размразеното пиле да полегне спокойно и удобно в нея), посипвате щедро дъното й с морска сол (да се покрие плътно, може и още по-плътно 🙂 ). Мушвате тавата в средата на фурната или едно ниво под средата, след това завъртате копчето на температура около 200 – 220 градуса (за модерните фурни това е висока температура, а за любимите ми стари е средна). Имате на разположение 30 – 40 минути, за да почетете книга. 🙂 Пилето е готово, когато кожичката покафенее тъмно или се пропука.

Вкус: Подобрява се от съчетанието с бяло вино и прясна шопска салата.

Препоръка: Избягвайте присъствието на кучето около изваденото от фурната печено пиле, докато чакате да поизстине, за да го разкъсате на парчета.

Изненада: Докато четете как да приготвите пилето аз вече ще съм го изяла. 🙂

Други в тази категория:

Сготви и нахрани

За готвенето

Advertisements
Comments
38 Responses to “Какво да сготвя, когато мама я няма”
  1. Хъм, да не чакаш изрови „Готварска книга за мъже“ (да ми падне автора да го сготвя набързо, че станахме за смях пред жените 😛 )
    😀

  2. astilar каза:

    Аз съм от тези, които смятат, че кухнята не е запазена женска територия. Вкъщи често оставям мъжа ми да се развихри, както той сам казва. Е, малко повечко време ми отнема да почистя след него, но го преживявам някакси. 🙂

  3. Svetlina каза:

    а аз съм от тези, които смятат, че като си писала рецептата, си забравила да сложиш пилето в тавичката – виж – пълниш я със сол и я пъхаш във фурната. Ооооооооо, в тази прекрасна фурна!

  4. astilar каза:

    Хи-хи-хи 🙂 Приемам забележката, но няма да редактирам текста.
    Ако някой успее да дочака коричката на пилето да покафенее, докато тавичката със солта е във фурната, да ми се обади, за да сподели опита 🙂
    Не съм написала и че пилето трябва да се извади от пликчето, но се надявам да разберат поне брюнетките. 🙂 🙂 🙂
    С каква комбинация от препинателни знаци се прави изплезеното човече?

  5. вили каза:

    И аз имам тази книжка! 😆 И моята е леко поразкъсана и то на страницата на палачинките! Обожавах да ги правя. И други неща съм готвила от нея като тийнеджърка(понякога и сега си я отварям). Голяма изненада е, че и още някой е имал тази кмижка и е готвил по нея. 😆

  6. Диана каза:

    И аз я имам книжката и Шувил – също!
    😛 (:P) без скобите

  7. Svetlina каза:

    А пък тука има много емотки: (редактиран)
    Обаче можеш само в публикации да ги ползваш – отваряш публикацията, ама под html и там пейсташ ейч ти ем ел кода на картинката, която си си харесала.

  8. astilar каза:

    @Вили: Приготвих си книжката, за да я снимам, когато писах снощи тоз митичен пост, обаче тя изглежда толкоз зле, че не посмях. 🙂 За смях. 🙂
    До скоро и аз я отварях, ама вече наистина готвя много рядко и импровизирам смело. Получавам одобрения и празни чинии. 🙂 Що ли значи това?

    @Дид: 😛 , така ли? Благодаря!

    @Светлина: 😛 😛 😛 И на теб ти благодаря! Хубаво, че си го написала и на кирилица като за брюнетки, че ми се прецака латиницата. 🙂 😛 😛 😛
    Сега пък ще трябва да питам как да престана да се плезя. :))

  9. Диана каза:

    Моята е доста запазена – явно със сестра ми не сме я отваряли често. Но си спомням, че все пак сме „готвили“ по нея. Мисля, че имаше едни бонбони, дето се правеха от бисквити, какао и масло, и после се овалваха в кокосови стърготини! 😛 😛

  10. astilar каза:

    С бонбоните съм твърдо на „Вие“. 🙂 Даже естествено престанах да се плезя. 🙂

  11. astilar каза:

    😛 за кратко 🙂

  12. vilford каза:

    Знаех си,че не съм само аз! Знаех си, че това е правилната готварска книга!!! Не ми се е случвало да ми потрябва нещо и да не го открия вътре. И за разлика от майка ми не казва: „О, много е просто…“ и набързо ти го обяснява. После ти се обажда още 3 пъти да добави пропуснатите неща. А накрая се оказва, че не съм направила сума ти неща по рецептата, които „се подразбирали“.
    😦

  13. вили каза:

    Веднага я снимах и може да сравниш с твоята
    Корицата май добре изглежда
    http://www.flickr.com/photos/wili6521/2587657363/in/photostream/
    забележи с какво съм си отбелязвала страницата на палачинките!

  14. astilar каза:

    ТЯ Е! 🙂 🙂 Моята е без опити за реставриране с тиксо.
    Кой е Попът Каро? 🙂

  15. вили каза:

    Не знам и аз. Дори не бях обърнала внимание, че е вътре точно тази карта. Имало е някой, но кой…?

  16. вили каза:

    Разрешавам да ползваш снимката винаги щом пожелаеш. 😛

  17. astilar каза:

    Благодаря! 🙂 За книгата няма да пиша повече, но за Поп Каро бих могла. 🙂

  18. Svetlina каза:

    И на палачинките, а?! Ти ли си му правила закуска или той на тебе?

  19. вили каза:

    Освен на любимото си братче на никой друг не правех в детството си палачинки. Ама като поостарях и взех да забравям,ама от време на време се сещам за младостта, бабиното, може и за някой поп каро да се сетя. 😆

  20. вили каза:

    Ще трябва история да измисля аз за този поп каро. Почакайте и утре нещо може и да прочетете(не обещавам, а само ще се пробвам) 😛

  21. astilar каза:

    Аз палачинки не мога да правя 😦

  22. Svetlina каза:

    Абе и аз не мога, ама това не ме натъжава даже ИЧ, щото Радо може 🙂 . Пу-пу, страхотни ги прави!

    ПП: виж на Катеринка рецептата – http://waterfairy.wordpress.com/2008/05/31/pancakes-on-a-saturday-morning/#comments . Ма Радо не може да ги забърква, докато аз мога 🙂 . Според мен обръщането е зорът.

  23. astilar каза:

    Работа в екип 🙂
    Ще опитам рецептата, някой ден.

  24. Диана каза:

    Не, не, аз чакам да чуя за попа каро. Палачинките не са ми интересни, защото ВЕЧЕ мога да ги правя! Ако искате, ще ви разкрия някои тайни, но да не забравите, че чакам да чуя за попа каро!

  25. вили каза:

    Не съм забравила. Не ми остана време днес да измисля история правдоподобна.Утре обещавам ще я имате! 🙂

  26. haz каза:

    И аз имах тази книга, обаче беше голям формат и с картинки! Спомням си, че опекох един сладкиш слънце, но не ми стигна тавата за дълги лъчи, та бяха някакви лилипутски.
    Също имаше рецепти за сандвичи с неща, които не обичам (ъм, един дълъг списък включващ майонеза, маслини, кисели краставички…) и изглеждаха толкова красиво, колкото никога нямаше да мога да ги направя.

    Имаше и едни шоколадови яйца, с които се клепах цял един следобед – трябваше да се изпразнят сурови яйца от черупки, да се забърка крем и да се напълнят пак яйцата от едни малки дупчици от долната страна. Б-р-р. Мазохизъм.

    Същата ли е книгата?

  27. вили каза:

    Не, тя е малък формат, тип джобен. По важно е, че твоята книга е също книга от детството и по нея си готвила когато мама я нямало. 🙂

  28. Жени каза:

    И ние имаме такава- много я харесвах. Обаче все ми беше трудно да избера какво да си сготвя, „докато мама я няма“, че половината от нещата не ги ям 😉
    И все пак доста съм готвила. И не винаги използвах книжката- влагах въображение… Нищо, че след някои от опитите ме е боляло коремчето 😛

  29. Марияна каза:

    Тя моята дъщеря не знам как, но ми сготви прекрасни кексчета !

    Нямам думи !

  30. Марияна каза:

    Абе, я помогнете – как да сложа картинка на мен и дъщеря ми ?

  31. Марияна каза:

    Да, аз имам.
    Аз купих книгата зареди дъщеря ми и…. Ако не ме бе помолила…. Аз нямаше да знам някой прекрасни неща!!!! Аз вече много много не готвя! Но за специални случаи съм веднага на крака в кухнята! Кухнята е моята зона!! Хе хе

  32. Svetlina каза:

    Мдам 🙂 Точнопод тая публикация считам за правилно да се изкажа 🙂

    Честита Коледа, Палиндромче! И на Татко Мечка и на малкото диваче 🙂
    Нека виелиците на времето ви донесат море от усмивки, океан от любов и поне планинска верига от бисери (кременски, кременски) 🙂

  33. Nik0728 каза:

    Книжлето е уникално,в библиотеката си имам поне 10 готварски книги,но и досега се готви по рецептите от тази книжка/елементарни,бързи,вкусни и разнообразни ястия, и без излишен гевезелък!/

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] забравена история защото тя е от времето на книжката Какво да сготвя когато мама я няма .Предлагам конкурс за най-добра история измислена от […]

  2. […] част от настоящия пост е по вина на astilar. Нейният пост ме върна към първите ми кулинарни […]

  3. […] Началото на поповете се крие тук; […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: